Току-що дочетох "Спутник, моя любов"... отдавна не се бях наслаждавала така на книга, наистина е невероятна: в образа на Сумире открих много от себе си. А нали точно това е едно от нещата, които правят една книга въздействаща: да откриеш нещо за себе си, дори "да се познаеш" в някой от героите. "Норвежка гора" също ми хареса, но беше някак си по-мрачна и потискаща, а и някак си още от началото предусещах, че краят ще е именно такъв, какъвто беше. "Кафка на плажа" и "Хроника на птицата с пружина" още си чакат реда, междувременно се наслаждавам на друга разкошна книга - "Рими и легенди" на Густаво Адолфо Бекер - също невероятна книга, в разкошен превод.

Oh, tell me how many roads must a man walk down, before you call him a man...