|
|
Обичам я тази жена.
Магьосница, която ми завъртя главата, хвана ме ръка и ме заведе в приказен свят. Признавам си, че не бях чела толкова завладяващи книги като Къщата на духовете, Ева Луна, Приказките на Ева Луна, от детството си, когато лягах и ставах с 1001 нощ.
Пиша това, защото прочетох и "Паула".
На няколко места очите ми се насълзяваха, а накрая съвсем откровено плачех. Още не мога да се отърся от изгарящата сила на всяка дума, отпечатваща се в мозъка ми.
Не бях плакала при четене, откакто Поразяващата Ръка и Винету водиха последните си битки. Тази невероятна жена разтърси малкият ми свят.
Сигурно бих могла да напиша много редички от думички за нея, но ще кажа само една дума: МАГИЯ.
ПС. За съжаление на юлия Кръстева и нейното Убийство във Византия, се случи така, че зачетох книката й след "Паула".
Хмммм, имам чувството, че бутам количка с камъни, толкова трудно ми се вижда четенето. Помпозен стил, натруфен език, неясна фабула(поне до където съм стигнала), мъка, мъка....ще я дочета де, поне за да видя дали накрая ще разбера за какво става въпрос.
Та така. Исках само да споделя.
|
| |
|
|
|