|
През ада минах, но не спрях,
а вървях и вървях...
Над мен летеше моят страх-
като гарван чер...
И чакаше да се предам
себе си да му дам,
защото бях един и сам...
И беше мрак пред мен и в мен,
но вървях и вървях...
А тихи мъртви гласове викаха ме при тях.
И аз за миг си пожелах -
да се спра, и да заспя
и уморен да ида в нищото...
Припев: Някога, някъде далеч -
аз не спрях и пак вървях.
Всичко все някога ще спре,
но аз не спрях...
Срещу себе си стоях и нямах път,
но не спрях, а вървях.
И пак вървя, насам вървя...
2.И по ръба на пропастта,
аз вървях и вървях...
Стоях от тъмната страна
и обратно броях,
години, дни и часове,
но не помнех кога
в себе си съм пуснал болката...
Припев:Някога, някъде далеч -
аз не спрях и пак вървях.
Всичко все някога ще спре,
но аз не спрях...
Срещу себе си стоях и нямах път,
но не спрях, а вървях.
И пак вървя, насам вървя
Това, което имам, това, което нямам,
това, което губя аз...
Това, което имам, това, което нямам
и винаги намирам пак.
3.През ада минах, но не спрях,
а вървях и вървях...
Над мен летеше моят страх
като гарван чер.
Следяхме се очи в очи,
но не спрях, а вървях.
Оставих го далеч от себе си
------------------------------------------------------
новата песен на Слави е велика, само това ще кажа
|
Нещо лично
