Аз не съм специалист в тази област, а това ме прави крайно предпазлив в изказванията, но все пак, като човек с отношение и с наблюдения отстрани не мога да не изокам.

Държавата не трябва да дава пари на отделни издатели. Това не е помощ за българската книга, а помощ за отделни издатели. Винаги когато има комисия и тази комисия раздава чужди (държавни) пари, човек може да се запита "Защо подкрепиха издателите Х и У, а издателите Ъ и Ь не ги подкрепиха? В какви отношения са Х и У с членовете на комисията, пряко или косвено?" И други такива въпроси, които се появяват при всяко разпределяне на държавната баница (по-точно на трохи от нея), не само при книгите.

Когато държавата помага на българската книга, тя трябва да го прави така, че да поставя всички в равни условия. Ако ще се дават пари, то те трябва да отиват за популяризиране на българската книга и за популяризиране на четенето изобщо. А какво да чете читателят избира сам. Държавата би могла да помогне като премахне данъците върху книгите, като даде данъчни облекчения на издатели, преводачи, автори и книжари за дейности, пряко свързани с книгите. А какво да четат, избират читателите, който пише, издава и разпространява интересни книги, той ще печели повече. Знам, че това не е съвършеният механизъм, но по-добър не е измислен засега. Освен това той не отрича другите, които искат да правят книги за ограничен кръг читатели.

Между другото, докато писах всичко това и си мислех дали не е мъртва книжната книга или поне не се ли е превърнала в лукс за ограничен кръг хора? Като се има предвид какви са разходите и колко труд отива за отпечатването и разпространението на класическата книга, а колко лесно е да се компилира и разпространи е-книга, просто не знам... И за да е пълен песимизмът, е-книга се краде много по-лесно от класическа книга, което пък обезсмисля нейното създаване като продукт за печелене на някакви пари...

Страницата на хумориста Весел Цанков -

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Beceл Цaнkoв на 16.05.07 07:34.