нямам представа, какво представлява, но днес, в този момент, на това място се осмелявам да направя опит за (не)кратък опистелен самоанализ, с допускането, че с това бих дал някакъв щрих към образа на съвременният читател.
аз съм на около... мислех тук да спомена няколко щрихи относно възраст, занятие, интереси, но се усетих, че не сме в клуб запознанства.
та...
аз обичам да чета. обичам толкова много, че за мен четенето е единствено източник на удоволствие, на приятни изживявания. в това отношение бих се определил като литературен хедонист. на много по-заден план остава повишаването на общата култура, придобиване на знания, начетеност и прочие. не обичам да чета, за да съм в час с текущото, модното, класическото, заслужаващото и др.
поради тази причина съм чел твърде малко, което направо ме комплексира, дето се вика. но това е съвсем отделен въпрос.
тоест, книга, която не ме кара да я преживявам, не ми е интерена и не бих могъл да я чета. правил съм го, но не изпитвам никакво удовлетворение от това. чел съм на инат както Лолита, така и Параграфа, Кланница 5, Демиан(Х. Хесе), Сидхарта (май пак Хесе)... ами не става, не са "писани от мене".
а, да - обичам да чета писани от мене неща. нали знаете, зачетеш нещо и започваш да припадаш - "това все едно аз съм го писал" . и страхотно, четеното ти става любимо, автора също...
та. искам да кажа, един нов бг роман не би привлякъл вниманието ми. вероятно страдам от някакво предубеждение и несправедлива предварителна нагласа, но това е.
и понеже съм най-обикновен човек, допускам, че при една страхотна маркетингова и пи ар шумотевица бих проявил критичното количество любопитство. макар, че така и не можах да прескоча критичната бариера за да погледна романите на оня, как беше, дето по едно време наскоро умря и пишеше за разни борчески елементи, демек май правеше дисекция на съвременната бг реалност. знам, че около него и романите му се вдигаше доста шумотевица.
друг е въпросът, че почти без никаква шумотевица с огромно любопитсво бих посегнал към някой нов роман на Любен Дилов (оф, да ме прости, ама нали още е жив?)
та, обичам да чета за удоволствие и поради това чета твърде рядко. поради това пък и не се смятам за потенциален клиент на българска литерартура. ако добавим и всички онези, които пък въобще не обичат да четат, пазара май се свива да водещи да отчаяние размери.

------------------------
Слушай беззвучието...