Тази книга, за писателския занаят, на Пауло Коелю не съм я чел, ще трябва да я потърся, защото темата ми е интересна. В началото харесах Коелю като прочетох "Алхимикът", въпреки че малко бие на Хари Потър за възрастни. Както и да е, хареса ми, стори ми се искрена. После обаче започна да ми се струва, че той повтаря отново и отново печелившия номер, майсторски, но повтаря и спрях да го чета, открих Орхан Памук. А Коелю май е подкарал литературната машина, талантливо, но я пришпорва, защото може би са му се усладили славата и парите? Няма лошо, но се сещам за Кен Киси или за Джоузеф Хелър, или за Селинджър, които не се втурнаха да мултиплицират успешното попадение.

Първата книга за писателския занаят, която прочетох, беше "Мартин Идън". След това прочетох "Леля Хулия и писачът". Сега, от кулата на стажа ми в писането, мога да се подпиша, че и двете са верни като документ за писателския занаят. Кое е особеното - писателите в тях не са обвързани със семейства. Всички знаем, че ергенът може да изкара с по няколко лева на ден, ако има топ листове, молив, нещо там за хляб, цигари и гроздова и той пише. Ако иска, пише за да покори света, ако иска, пише за да направи хората по-добри, ако иска, пише защото го сърбят пръстите, негова си работа.

Как стои обаче въпросът при човека със семейство? Много показателен пример е Джоан Роулингс. Гледах интересен филм за нея, в който тя описва живота си около написването на "Хари Потър". Самотна майка на две (ако не греша) деца, трябва да ги храни, парите не стигат, кошмар. Пише й се, има идея, според нея интересна. Сяда и пише за да пробие, не за да направи света по-добър, не за да стане новият Месия, пише за пари. Обаче пише искрено, така, че самата тя да харесва написаното - напълно е възможна тази комбинация (друг такъв пример е Хемингуей, който в някои разкази описва годините си като начинаещ писател и млад баща в Париж). Тя пробива, дали защото е добра или защото е попаднала в добри ръце на свестен агент - друг въпрос.

Има и друг вариант за човека със семейство. Преди време мой приятел писател пътува до Москва. Като чу това, наш познат му заръча непременно да посети писателя Едикойси и да му отнесе подарък. Подаръкът беше палка сух салам. Приятелят ми отишъл в Москва, пропътувал огромни разстояния с метрото и когато излязъл от съответната станция, го посрещнал човек с брада до пояс, облечен с кожухче с козината навън и с огромен дървен кръст, провесен на врата, вероятно самоделен. Отишли в жилището на писателя, което се оказало маломерен московски апартамент, в единия ъгъл на стаята имало маса с пишеща машина, на която писателят пишел Новият руски роман след "Война и мир". Години наред, ден след ден. Жена му изкарвала прехраната на семейството, струва ми се като коректорка, грижела се за децата, въртяла къщата, а той пишел и нищо друго. Ако му дадат да яде - добре, ако донесе някой сух салам - чудесно, ако ли не - здраве да е, той има мисия. Доколкото знам този човек все още не е станал известен като автор на Новият руски роман. Дали пише още или не, дали жена му го търпи още или не - няма данни.

Това бяха няколко истории, в които парите играят основна роля, дори когато не са на преден план.

И още нещо, за терминологията. "За мен писател е човек, който пише текст. Според мен човекът, който оформя текста по съответния начин, така че от него да се получи продукт, е различен от писателя" Според мен пък нещата стоят така - писателят създава продукт, предназначен за други хора. Най-често този продукт се продава. Как точно ще се продава, в каква опаковка, с каква рекламна стратегия и прочее, често пъти решават други хора, специалисти. Но какъв точно е продуктът, решава писателят. Доколко ще се съобразява с вкуса на читателите, към които се е насочил и със съветите на специалистите как да направи текста си по-продаваем, е въпрос на личен избор. Но така или иначе, когато писателят пише, той винаги има едно наум, че ще го четат други хора и за да го четат точно него, той трябва в известна степен да се съобразява с вкуса им. Затова и няма художествени книги, които да се харесват еднакво и на слушащите чалга, и на слушащите класическа музика. Ако писателят се е насочил към едната група, няма да го четат хората от другата, ако се е насочил към двете групи, най-вероятно няма да го четат и едните, и другите. Нека не забравяме, че самият писател е част от някаква група хора и като пише така, че сам да си харесва написаното, значи пише така, че да го харесват и другите от неговата група.

Страницата на хумориста Весел Цанков -

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите