В скобите:
От мъчещата го вече трети ден млечна жажда устните на младия, обсипан със златоткани (френски) лилии (дофин) бяха толкова сухи и измачкани, че през изминалия час единствената мисъл, която върлуваше в кокетната му главичка, беше да ги изреже и хвърли на птиците. Облакътен на тапицирания с кожа от девствени мавърски юноши перваз и изпълнен с колебания, първородният жално наблюдаваше хвъркатите двуноги мърши, докато изведнъж една от тях не изви любовен поглед към него и изпразни чревцето си на една педя разстояние от обкичената му ръка. Млечнобялата курешка извика отново току изтласкания болезнен спомен за бащините зърна, който още преди да успее да се разгърне в картина, се изгуби в мощния рев на (дофина). Престолонаследникът с един-единствен кралски замах събори нахално щръкналата върху близка масичка трилитрова, пълна с мляко кана, привличайки вниманието на Дьобак – жилавия добросъвестен камерхер, чиито срамни болести бяха любим повод за раздумка сред дамите на Curia regis по време на вечеря и чийто задник – цели две (детски) шепи – бе дотътрен на минутата до кабинета на младия (дофин). Дьобак изгледа укорително (детето) на (Франция), но още в същия момент усети твърдия ток на (детско)(френска)та пантофка положен с все сила върху олисялото му теме. Камерхерът със завидна грация изпадна в безсъзнание, като тъкмо преди да удари под, съумя така да извие снага, че да може графът на Виен да се добере до изхода без да му се налага да чекне бедра и то точно над трупа му. След като благодари за жеста на Дьобак с нервен етикетен реверанс, (дофинът) се втурна през глава към Голямата конюшня...
Кралската кобила току-що се бе сдобила с малко грозно кривокрако конче и сталактитите на матовите й четинести цицки бяха тежко увиснали. (Дофинът) влетя в конюшнята, спря се за миг, а после с трепет закрачи към млекодайната кранта, заклещил до кръв изсушено, вирнато наляво езиче между изпилените си зъбки. Кобилата усети присъствието му и разтегна бърни в ужасяваща конска усмивка. Щом стигна до нея, графът на Виен падна на колене и рязко стрелна глава към набраздените й гърди. Увлечена от бясната скорост, перуката му срещна здравия отпор на конските хълбоци, запазили спомена за ласките на подострени кралски шпори. Тя тупна глухо о плътта, всявайки адски смут сред обитаващите я белезникави гадинки. После отскочи и с все разпищялата се вътре гмеж се изгуби сред величествените купи сено. В това време (дофинът) вече беше освободил езика си от челюстите, за да даде място на сбръчканите конски млечни дула или поне на едно от тях. Засмука го жадно и след миг гъсто мляко облада устата му. Той не успя да поеме вихрения поток и бялото злато се разля по шията му. Конска сладост. Не след дълго обаче принцът се увлече и стръвно захапа цицата. Кобилата тържествено се разбунтува, изправи се назад и гръмко изцвили. (Дофинът) ...
***
(Дофинът) се засили през кортежа, съпровождащ наследника на Свети Луи, към същия този наследник, с единствената цел - да утоли глад и жажда.
Но още щом съзря отрочето си, кралят разпореди на камерхера да заключи (дофина) в кабинета му. После положи ръка върху изпитите си гърди и тежко въздъхна
|