ала Ървин Уелш
250 грама масло
1/2 кг захар
40 г какао
250 мл кафе
150 гр млечен шоколад
2 яйца
275 гр. брашно с 1 бакпулвер
375 мл портвайн
за глазурата:
200 г натурален шоколад
100 г пудра захар
100 мл течна сметана
100 мл кафеен ликьор (по желание)
та, начи, накупило съм сичко начи - бал съм му, сичко, ама не ноа се дотътра до дрисливата дупка, до къщи, значи. щото таа шибана тиква ме цепи, ама ше се пръсне, каам ти значи - мозака ми ше се разшлиска като редка дришня, ше оплиска шибаните минувачи.
краката ама хич не ме държат, та как ги качвам тиа стълби, не ме питай, начи бал съм му мамата. дано никой от ония говняри не ме е мернал, че се прибирам. тоа път хич, ама хич не ща да ги черпа тия, дет уш ми се пишат дружки. бал съм ги.
слагам пакетче масло фтенжерката и пала газогово котлонче. докат се топи, добавам захара и се кефа как белите пясачета се топат в златнокафевата течност. сичко се топи екстра, щот качеството е екстра. рацете ми треперат, като сипвам какао на прах в тенджерето, ама като пускам шеколада вътре, той почва венага да се топи, вече, каам ти, ного ми е кеф - сичко е от екстра по-екстра начи.
точно като това в тенжерата почва да праи мехури и фаща да плще, ама точно - виждам, че съм свършил кафето, бал съм го! мъдро пъхам ръка под кушетката и тутакси набарвам чаша недопито. еми, няма да се трепа значи пак долу-горе по тиа шибани стълби, бал съм ги. люскам кафявата помия в тенджерата и тва е. малко зе да ме пуща главата, пък и онова там на котлона вонка чудно начи, и пламака на газта ми светка спокоително и вече май-май съм горе-долу.
маам тенжерката от котлона и чуквам две яйца вена купа. и понее мноо глеам да са ми на фокус чарупките, кво глеам, ония шибани копелета долу, бал съм ги, ми продават яйца, дето като глеам кво пише, тряа ги фърла начи , и да купувам новиЧ онаа шибана носачка, дет ги снесла, отдавна требе да е ф фризера. нема асе коркам, яйцата държат месеци, бал съм ги. точно навреме влака от 14>22 от гара кингс крос ми свършва чудо работа: сичко се тресе и ас се треса, а яйцата са разбити екстра.
мера брашното, ама като глеам, браче, таа планина бел прах, чесно ти каам, на косам съм да забиа нос вътре, бал съм го.
(...)
марк крик
|