|
Един реверанс към автентичната необарокова стилистика :)
Дофин & Кърма
От мъчещата го вече трети ден млечна жажда устните на младия, обсипан със златоткани френски лилии дофин бяха толкова сухи и измачкани, че през изминалия час единствената мисъл, която върлуваше в кокетната му главичка, беше да ги изреже и хвърли на птиците. Облакътен на тапицирания с кожа от девствени мавърски юноши перваз и изпълнен с колебания, първородният жално наблюдаваше хвъркатите двуноги мърши, докато изведнъж една от тях не изви любовен поглед към него и изпразни чревцето си на една педя разстояние от обкичената му ръка. Млечнобялата курешка извика отново току изтласкания болезнен спомен за бащините зърна, който още преди да успее да се разгърне в картина, се изгуби в мощния рев на дофина. Престолонаследникът с един-единствен кралски замах събори нахално щръкналата върху близка масичка трилитрова, пълна с мляко кана, привличайки вниманието на Дьобак – жилавия добросъвестен камерхер, чиито срамни болести бяха любим повод за раздумка сред дамите на Curia regis по време на вечеря и чийто задник – цели две детски шепи – бе дотътрен на минутата до кабинета на младия дофин. Дьобак изгледа укорително детето на Франция, но още в същия момент усети твърдия ток на детскофренската пантофка положен с все сила върху олисялото му теме. Камерхерът със завидна грация изпадна в безсъзнание, като тъкмо преди да удари под, съумя така да извие снага, че да може графът на Виен да се добере до изхода без да му се налага да чекне бедра и то точно над трупа му. След като благодари за жеста на Дьобак с нервен етикетен реверанс, дофинът се втурна през глава към Голямата конюшня...
Кралската кобила току-що се бе сдобила с малко грозно кривокрако конче и сталактитите на матовите й четинести цицки бяха тежко увиснали. Дофинът влетя в конюшнята, спря се за миг, а после с трепет закрачи към млекодайната кранта, заклещил до кръв изсушено, вирнато наляво езиче между изпилените си зъбки. Кобилата усети присъствието му и разтегна бърни в ужасяваща конска усмивка. Щом стигна до нея, графът на Виен падна на колене и рязко стрелна глава към набраздените й гърди. Увлечена от бясната скорост, перуката му срещна здравия отпор на конските хълбоци, запазили спомена за ласките на подострени кралски шпори. Тя тупна глухо о плътта, всявайки адски смут сред обитаващите я белезникави гадинки. После отскочи и с все разпищялата се вътре гмеж се изгуби сред величествените купи сено. В това време дофинът вече беше освободил езика си от челюстите, за да даде място на сбръчканите конски млечни дула или поне на едно от тях. Засмука го жадно и след миг гъсто мляко облада устата му. Той не успя да поеме вихрения поток и бялото злато се разля по шията му. Конска сладост. Не след дълго обаче принцът се увлече и стръвно захапа цицата. Кобилата тържествено се разбунтува, изправи се назад и гръмко изцвили. Дофинът не отхлаби захапка и драматично увисна. Крантата се юрна сляпо в безсилието си пред челюстите на престолонаследника, повличайки последния със себе си. Но тя бе твърде бърза и той й изпусна края, попадайки в смъртносния танц на задните й копита.
***
Дофинът се засили през кортежа, съпровождащ наследника на Свети Луи, към същия този наследник, с единствената цел - да утоли глад и жажда.
Но още щом съзря отрочето си, кралят разпореди на камерхера да заключи дофина в кабинета му. После положи ръка върху изпитите си гърди и тежко въздъхна
***
След загубата на спътницата си кралят трябваше да стане в едно майка и баща, и крал, в едно крал съдник, крал воин, крал хранител и крал... хранител.
***
Дванадесет акушерки в тежки черни роби обикаляха в кръг около потната кралица. Току посягаха към разцъфтелия й триъгълник и изсумтяваха. Целият двор беше притихнал в очакване, а над цялото рождествено стълпотворение сомн разярени илитии кръжаха и псуваха. Кралят клечеше и солиадарно открехваше безмълвна уста при всеки родилен писък.
Изведнъж от нищото долетя Ата. Смигна на илитиите и леко кацна на едва разкрилата се младенческа глава. Старшата акушерка впи ръце в кървавото, смърдящо на околоплодни води бебе и го изтръгна от майчината хралупа, опъвайки високо пъпната връва. Сетне прекъсна същата със зъби и пищно изгрухтя. Кралицата отдавна беше предала Богу дух.
|
ДОФИН & КЪРМА
