ЙОРДАН ЕФТИМОВ ПАК ТАНЦУВА ТАРАНТЕЛА НА ГЛУПОСТТА



Йордан Ефтимов отново изригна фонтан от нелепости, този път в интервю. Не си заслужава да се обръща внимание на такъв тип изяви, които нямат нищо общо с литературата.
Но в случая Ефтимов отново е запял арията на любимите си манипулации и откровени лъжи.

Книгата отсъствала от медиите, тъй като я нямало „обществената нужда, породена от една живееща с книгите значима социална прослойка.”.

Много удобно ( и подло!) обяснение, такъв тип личности са готови да обосноват всичко ( да речем, ако утре бъде възстановена османската империя, да си помечтаем, нали не е забранено, то Ефтимов ще ни докаже, че такава е била логиката на историята, че той лично се е борил за тази съкровена мечта и т.н.).

Но Ефтимов вдъхновено, разбира се, както винаги бездарно и смехотворно, обявява, че нямало кой да чете страниците за книги във всекидневниците и по тази причина те се смалявали, та накрая изчезвали. Да, така е.

Страниците за книги във всекидневниците не са четат.
Те и няма как да се четат.

Знаете ли защо, г-н Ефтимов?

Защото се списват антиинтелектуално, книгите се представят по един обиден за читателите начин.

Естествено е, читателите да не ги четат.

Първо в тези страници за книги във всекидневниците се представя най-често не истинската литература, а постановиното от вас и компанията ви за "литература".

Второ и най-добрата книга представена по безумен начин няма да предизвика вниманието на читателя.

Тези страници за новоизлезлите книги във всекидневниците се списват от хора, които нямат познания върху литературата, по тази причина те преписват (сканират направо) рекламните изречения, които издателствата поместват на обложките. Така събрани множество рекламни изречения няма да предизвикат интерес у никого.

Но най-често съдържанието на книгите се представя по един просташки начин – от типа „Маняк коли сестрите си в новия роман на...” ...

Но и как да представят журналистите (напълно неподготвени, непознаващи спецификата на литературата, нечетящи, необразовани, безкултурни) една книга, която не са прочели?..

Така че Ефтимов, както винаги, съзира само част от истината – страниците за книги наистина не се четат, но не че читателите нямат нужда от такъв тип специализирани четива, а защото те се списват непрофесионално, обидно, ужасно, отвратително, антиинтелектуално, напълно във вашия стил.

И Ефтимов заключава в свойствения си антиинтелектуален стил на мислене:” Ако имаше обществена нужда, литературата щеше да има постоянно място в медиите.”.

И даже нагло допълва:” Но истинска необходимост няма, защото единствено хуманитарните звена в университетите поддържат един изцяло външен на нашето общество интерес.”.
По-грозна лъжа рядко е изричана в общественото ни пространство, с Ефтимов могат да се мерят единствено политиците, чиято рожба е и той самия.

„Хуманитарните звена в университетите” издигат в култ една литература, която не засяга читателите. Точно тази литература се представя и тика пред тях, а те не искат да я приемат.

След като не се приемат псевдомодерните, задължително бездарни, напъни представяни за литература, следователно обществото ни нямало нужда от литература.

Такъв тип тоталитарно мислене не се изповядваше и при соца...

Това означава – щом не харесвате това, което ние наричаме „литература”, вие нямате нужда от литература.
Грозно е, неморално е, но този е механизма за натиск и шестващ антиинтелектуализъм вече от години у нас, налаган от хора като Йордан Ефтимов.

Антиинтелектуализмът у нас се издига в култ и се проповядва от малка креслива групичка псевдоинтелектуалци, които чрез своя рупор Ефтимов, стигнаха до своето логично падение – щом обществото не ни иска, значи то няма нужда от литература.

Ама то не иска вас и вашата псевдолитература, г-н Ефтимов, а инак то си чете книги, купува си ги, а вие просто се опитвате да му пречите. Системно, постоянно, редовно му казвате:" Не четете това, което ви харесва, а това, което ние ви препоръчваме!...

Ефтимов ражда и друга простотия: „...няколко години след отделянето си от университетите, бившите студенти филолози и философи вече нямат време и сили да четат; това значи, че нямат закодирана необходимост от това.”.

Да, някои след напускане на университетската скамейка престават да четат.

И знаете ли защо го правят?

Защото са отвратени, ужасени от това, което в университетите вие им представяте като литература – вие, в Нов български университет, Милена Кирова и дамската й компания, в Софийския.

Ако това е литературата, казват си тези завършили филологии хора, то ние можем без нея.

И заживяват без тази натиквана от вас пред очите им псевдолитература.

Но все пак те са мислещи хора и постепенно изтикват от съзнанието си това, което са научили от учители като вас и тръгват по свой собствен път към книгите – към българската, тъй обругавана от вас, литературна класика, към чуждите литература.

За да установят, че истинска литература има, но за нея в университетите не се споменава от преподавателите тип „евтимовци и компания”....

Смелият и подъл Йордан Ефтимов сърцераздирателно пита:” Къде са дискусиите около новите книги на нашите представителни писатели”. И изрежда няколко имена, които са непредставителни и по тази причина техните книги предизвикват единствено тесен, локален (партиен, групов, роднински) интерес.

И стига даже до прозрение Йордан Ефтимов:” Ако бяхме европейска култура, всяка тяхна нова книга щеше да се посреща с вълна от рецензии - нападателни и одиозни.”.

Но как да става това, г-н Ефтимов, след като вие тъй яростно надзиравате литературата и не допускате да има да речем „нападателни” рецензии, а само „одиозни” според следвания от вас списък...

Макар че купища рецензии вие успявате да организирате, все пак, – колко много книги има, за които се появяват повече рецензии, отколкото читатели имат, например наградената с вашата литературна награда „Хеликон” книга на Елена Алексиева ( за която бяхте похвалени, че сте направили „точния политически избор”, спомняте ли си?)...

За да не сме „европейска култура” носите вина вие, г-н Евтимов.

Разбира се, не бива да бъде демонизиран един недостатъчно образован човек като вас – вие сте просто изразител в карикатурна и доста нелепа, между впрочем, форма на днешните литературни процеси.

Един пример за лековато отношение към литературата, която вие непрекъснато обяснявате, без, уви, да познавате.

Та нали вие и вашата компания години вече наред "съграждахте" с "чукове в ръка" тази литературна действителност при която само да се постановява кое е литература, кое не и да се марширува мълчешком напред, без да се обсъжда, без да се дискутира.

Посочете ми поне една дискусия която да сте допуснали за някоя от вашите "представителни" свещени крави?

Допускате единствено дружески закачки, които обаче не променят „менделеевата таблица на съвременната литература” (любим израз, кой знае защо, и на вашите соцпредходници), такава каквато вие се опитвате да я манипулирате.

Литературното недоразумение Йордан Ефтимов продължава упорито да разказва басни, защитавайки литературните награди. Отново посочва някакви непроверяеми цифри за продадени тиражи на романа „Стъклената река”. Интересното е, че издателство „Фабер”, макар че бе призовано от КНИГИ NEWS да посочи точните продадени бройки от тази книга, многозначително мълчи.

Защо мълчи издателството "Фабер"?

Нима не се съгласява с твърденията на Ефтимов?

Колко нелепи са брътвежите на Ефтимов става ясно само от един въпрос – колко са книгоразпространителските фирми у нас, които вземат за продажба 100 екземпляра и издават на издателите фактура за толкова бройки?.. Ще ви кажа – няма такава книгоразпространителска фирма, струва ми се.
Така че нека Ефтимов не твърди неща, които никой днес, при сегашното състояние на книгоразпространението и книгоиздаването не е в състояние да потвърди...

Две книги заслужавали „да бъдат накълцани на салата” ( това е научно-литературен подход, специфичен за литературознанието, което се преподава от университетски преподаватели като Ефтимов и Милена Кирова) - „Тайните на големите играчи” на Григор Лилов и „Български хроники” на Стефан Цанев.

За жалост литературният надзирател Йордан Ефтимов не обяснява, защо спрямо тези книги трябва да бъде приложен този специфичен, типично техен, научен метод за изследване на една творба.

Ясно е защо.

Журналистът Григор Лилов си позволява да покаже истинската същност на хора, които за Йордан Ефтимов са „свещени крави” в политиката. Не сме забравили как той и неговата компания ни обясняваха хорово, че Иван Костов е прероден Стефан Стамболов.

Стефан Цанев пък си е позволил свой поглед към българската история, различен от вече постановения от тях самите.

Престъпление е това, разбира се, не може факти, които са доказани от Йордан Ефтимов и компания да бъдат подлагани на критика – кому не е ясно, че турско робство не е имало, че българският народ е мерзък, крадлив, смрадлив... Само на тези, които не са чели Евтимов и компания и си позволяват да не им вярват, което е недопустимо, естествено.

През плач Йордан Ефтимов изхълцва, че познавал няколко „честни и подготвени критици” ( явно един от тях е същия, който го похвали, че с награждаването на книгата на Алексиева са направили своя „верен политически избор”), които „нямаше и няма къде да публикуват коментарите си”.

Как да няма къде, г-н Ефтимов?

Та нали „Култура” публикува цели чашафи срещу книгата на Стефан Цанев.

Ето го мястото.

Да, ама „Култура” се чете от стотина души, и то ако вестникът им се подари, мънкате вие.

Ами толкова хора се интересуват от вашата „култура”, г-н Ефтимов, от вашите несъгласия с книгите на Григор Лилов и Стефан Цанев...

Йордан Ефтимов успя да се превърне в най-ярък израз на яростен антиинтилектуализъм, който се проповядва вече години наред. Спечели си херостратовска слава, служи неуморно на разрушителните процеси в българската литература, той е един от хората, които и ги осъществяват по най-различни начини. Тази е причината да му се обърне внимание.

Между впрочем, има ли медия, която да приеме критика срещу Йордан Ефтимов? Няма.

Следователно хората нямат нужда от критикуването на безумните идеи на Йордан Ефтимов. Така излиза, ако следваме логиката на неговите нелепи разсъждения.

Но не е така – на всички им омръзнаха клоунадите на тъжния шут Йордан Ефтимов. Той се опитва да манипулира литературната действителност, успява, обезлюдява я, а после плаче – ама къде е литературата, защо не се интересувате от нея?

Е, как да се интересуваме от нея, та вие, и вашата компания я отрекохте, унищожихте, представяте някакви „текстове” за литература, а ние безразлично ги отхвърляме.

Къде е тука драмата?

Това си е комедия на слугите, сред които Йордан Ефтимов заема лично място.

Драма все пак има и тя е в това, че литературата ни бе подменена, тя бе отнета от българските читатели от хора с „чукове в ръка” като Йордан Ефтимов.

Те дойдоха в нея като варвари, унищожиха всичко което завариха - пеейки „индиански приказки”, скандирайки "кафепоеми" и антилитературни химни - натрупаха купища от някакви безсъдържателни „текстове” и казаха – това е нашата литература, кланяйте й се!

Последва смях, после се възцари напълно понятното безразличие от страна на българските читатели.

Тази е най-кратко разказаната история на нашата съвременна литература от последните години.

Останалото са гнусни манипулации и маймунски опити да се накарат читателите да заобичат нещо, което не могат да не мразят.

Йордан Ефтимов тръгна на гастроли по извънстолични издания да обяснява що е туй литература и как са я убили и извратили.

Нека си говори, нали затуй му плащат „хората”.

Прочетете злополучното интервю на Йордан Ефтимов в „Литернет” ( препубликувано от "Посредник"), ще почувствате омерзение от поредната гавра с литературата ни. Хубаво е, че има такива като Йордан Ефтимов, те ни подсказват какво не бива да се върши и говори в българската литература.

И при наличието на цялата тази смрад от "литературата" Им, все пак е весело, забелязвате ли, че непрекъснато, като кукувичка от часовник, изскача Йордан Ефтимов и кука ли, кука!

Ама как вдъхновено и неуморно кука, а?!

Все едно и също науморно кука...

И даже как изящно танцува тарантелата на глупостта, докато си кука!

Но такава е съдбата на „курдисаните” играчки да пеят един и същи рефрен, да танцуват винаги по един и същи начин, щом ръката на стопанина ги навива, значи така и трябва...

Но дали не е време да се промени кукувичката? Даже самата нещастна песнопойна птичка призовава в интервюто за това – време било и други да се заемат с манипулирането на литературата.

Уморила ли се е кукувичката?

Играчките не познават това състояние, с тях се играе, а в един момент се изхвърлят на боклука или се подаряват на бедни роднини.


Интересно каква ще е съдбата на тази литературна играчка?

Малцина са тези, като Васил Колевски, неговия духовен събрат, който успяват цял живот да пеят едно и също.

Дали в лицето на кукувичката Йордан Ефтимов не срещаме втори подобен случай?

Ето това е единственото интересно при явлението "Йордан Ефтимов", останалото е втръснала на всички, даже и на господарите му, танцуване на тарантелата на глупостта...


Стоян ВЪЛЕВ