за разлика от повечето неща пускани напоследък, това поне е интересно и четимо :)

не знам дали си го пуснал за коментари или за (авто)реклама, но след като съм го чел, ще го изкоментирам

Първо дребни стилистични проблеми - напр. наивния и на моменти тромав диалог, размислите на гл. герой в първо лице, които са с единствената цел да запознаят читателя с антиутопичното бъдеще:

"Бавно поех сред безкрайната колона от небостъргачи и се замислих за урбанизацията и нейните последици върху човешкия живот. Гледката ме впечатлява всяка сутрин, независимо, че от 20 години живея в този квартал. Всъщност, терминът урбанизация отдавна не е актуален. Стотици години, след като хората започнаха да строят огромни градове, той бе заменен от метрополизация. Метрполът е различен от града. Той има всички характеристики на мегаполиса, с една малка добавка – в себе си съдържа няколко Мегаполиса, обединени от обща инфраструктура и под единно управление. Аз се придвижвах със своето такси в очакване на първите клиенти за деня из въздушните коридори на чудовището Индианополис – Мегапол, обединил 14 метропола в едно, всеки от тях с повече от един милиард души население. "

Представяш ли някой днешен човек, който да разсъждава така: "седнах на стола пред сметалото си и се замислих за масовото навлизане на сметалата във всекидневния бит на хората. всъщност терминът "сметало" не е точен, защото стотици години след като хората започнаха да смятат се появиха мощни машини наречени компютри. компютрите могат да правят милиони изчисления в секунда и са достъпни за всеки".

Така не се мисли, така не се пише, странното бъдеще трябва да бъде разкрито по по-деликатен начин.

Краят му е доста слаб. Завръзка, кулминация са добре пипнати, но цялото впечатление се развали с инфото за този пич, дето всеки прост таксиметров шофьор може за 2 мин. да намери в интернет, а полицията не може (освен ако все пак не се предполага да е чист пред полицията). друго - кризата на мозъчните тръстове звучи така все едно всяко бебе я е чувало, освен нашият главен герой, който явно живее все още в 21ви век :Р Освен това бих се учудил ако през 2300 година такситата (и колите като цяло) все още нямат вграден интернет, при положение, че и днес всеки може да влезе в гугл през gsm-а си.

в началото изглежда все едно проблемът на пича е мега-урбанизацията, към края авторът сякаш вече е забравил първоначалните си идеи и вменява някакво суицидно настроение у "богатия" пътник, което настроение е оправдано със скалъпена историйка за фалит - между другото няма никаква логика да се самоубиваш след като си изплатил дълговете си, сигурно му е било до самоубийство, когато му е фалирала компанията.

с две думи стандартно "неочакван" фантастичен край би било пичът да се окаже отдавна изчезнал гений-бизнесмен, побъркан киборг, дигитален призрак, халюцинация и т.н. Така, както е завършено, навява мисълта, че разказът е написан по вече доста клиширания анти-утопичен, урбанистичен фант. шаблон, който шаблон е използван сравнително добре, но не е вложена никаква основна идея.

Редактирано от kpилe на 04.11.06 21:17.