През мен мина един със страхотни вежди. Куул.
После друг - беше си сменил гумата. Ненавиждам, когато минават през мен с дълго употребявани гуми. Гадно и непочтително е някак.
Следващият беше адски бърз. Протри ме. Всички дупки ме заболяха.
Четвъртият беше стар. Бавен. Амортизиран, но поне заникъде не бързаше. Усещах как плавно премина през мен.
Петият принадлежеше на младо келеме. Метросексуал. Без малко да влезе отзад на онзи, амортизирания. В последния момент се въздържа.
След това се появи Доста Шумния. Така го наричам. Пъхтене, подпръцкване, скърцане, как пък не се постегна за толкова години.
Най-много обичам да усещам Испанеца. Вярно, винаги форсира нещата, но пък толкова страст, толкова страст! Не страст, а пасион направо влага. Чудя се какво ли търси в този квартал. Всеки ден, когато е върху мен, го чувам как ме псува: Курва, пута мадре, но какво пък, за едничката страст на какво ли не сме готови.
Аз, като един най-обикновен завой, седя всеки ден и ги чакам. Моите шофьори с техните коли. Съдба.