|
Ти си естет нали? От това което чувам е така. О, каква красива дума - а това което можеш да сложиш под нея е още по-красиво. Да...., тя е във всичко. Вървиш сам, някъде. Къде ли е това..? Умът ти не реагира, само широко отворените ти очи възприемат цветовете на околността. Вървиш и картинката се променя. Леко се обръщаш, поглеждаш назад и нищо. Чиста механика. Продължаваш. Kакво е когато човек се разхожда из любимите си места, места през които е преминавал толкова много пъти, места които е гледал, изучавал, които е опознал. Да, когато знаеш красотата на едно такова място, всеки път когато минеш ти търсиш да откриеш любимото си кътче . Само търсиш, а самото това търсене е наслада. Да когато знаеш едно нещо къде е ти изчакваш момента за да достигнеш до него. Само вървиш и го намираш. Даа наслада. Вървейки към него ти срещаш други неща - хубави, може би даже повече. Да сигурно повече. Гледаш ги радваш им се, но не посягаш към тях. Целта. Да целта е друга и нищо няма значение. Целта е да достигнеш до онова нещо - твоето. Да, до това което търсиш. До края. А ако преди това си отклониш вниманието към другото? Ако само за момент се отклониш, какво става:) тогава всичко губи смисъл... О желание. Новите неща на пръв поглед почти винаги са хубави. Желание. Желаеш да го имаш. Да всеки би пожелал това. Протягаш ръка, опитваш се да го вземеш... А старото какво, какво ще стане с него. Ти не можеш да вземеш и двете... ами защо, имам две ръце..? Да така е , но дали едната е достатъчна за да го хванеш. Не, не е. О какво да правя? Кое е, кое е моето, кое? Не знам. Ами ако има и трето как да разбера кое е за мен? Може би никое, или няма значение кое е...:) Знаеш ли, обичам често да се разхождам сама. Вечер. Да някоя хубава вечер, както сега. Времето е топло, доста даже за тази част от годината. Точно след залез слънце е най-хубаво. Лек топъл вятър. Ноември. Ммммммм мирише прекрасно. Влажно е. Все още листата не са окапали напълно. О какъв звук, красота. Чувстваш се лек, толкова лек. Наслада... Едно жълто листо се откъсва, полита. Де да можех и аз да съм като него. Да полетя, без да знам къде ще отида. Или може би така е по-добре. Пристъпвам. Земята е леко мокра. Вятър, още вятър. Мирис. Aко знаеш само как обичам този мирис на подгизнали листа. Какво спокойствие. Човек има чувството, че всичко това е предназначено за него, че е чакало само него, че тази красота е създадена само за него. О какво заблуждение. Защо хората винаги мислят, че са над всичко друго. Ако знаеш как мразя само думата притежавам. Защо ние винаги искаме всичко? Защо? Защо си мислим, че винаги то е наше... Каква абсурдна мисъл. Какво притежаваме - нищо. Дори собствения си мозък не можем да управляваме. Да Карлос, дори него. Защото всеки се влияе от това което мисли, че е правилно. Внушението. Да самовнушението. Или... може би симпатия, или желание за нещо, страст, лудост, както искаш така го наречи. Всеки робува на нещо. Може би думата е прекалено силна. Не знам но всеки си има нещо. Така, че кажи ми от къде започва свободата? Къде се намира тя? Колко човек трябва да извърви за да я види? Има ли я? Може би не съществува. Да сигурно не съществува. Ако човек се води от тези неща, какво ли му трябва за да бъде свободен. Какво, да отхвърли едно нещо за да се вкопчи моментално в друго. А какъв е смисъла. Защо да го прави сякаш другото е по добро. Всеки мисли различно. Всеки мисли, че определени неща са по добри от някои други. Всеки. Но никога не можеш да намериш точна граница. Никога. Едва ли има и такъв които може. Има само хора които си мислят, че знаят или се опитват да я намерят, но ще могат ли..? Да, само едно заблуждение. Голямо заблуждение.
М
и
н
а
в
а
щ
••
watch if you're smart!•••
|
ЕРОТИКАТА Е ВЪВ ВСИЧКО.........
