благодарение на luni4av
www.e-bane.net
..........................................
Треаше да ходя на гости, а бех обрасъл като пръч. И така, рано сутринта, около 6-6.30 бех у бръснарницата. Вътре имаше около 50 човека, наседали кой къде му падне - по столове, маси, некои беха увиснали заедно с бръсначите. Едър мъжага с престилка наполовина изцапана с кръв даваше нареждания : Плешив, трай там, Шкембар, не се обаждай, Перчем ела тук.
Адово. Взех си номерче - 69. в момента бръснеха номер шест.
Излязох, обедвах, вечерях и пак се върнах. Вътре - ужас, ад, жега. Беха дошли 37 човека, беха си тръгнали 57, 27 от които завинаги. Нададох вик - Абе, нема ли кой да ме обръсне?! Няква фризьорка, останала без работа явно, ми вика: - Ами ако толко много бързате, елате при мен да ви фризирам.
Викам ше фризираш , ама нема кво. В тоя момент едрият мъжага, вече с престилка изцяло оцапана в кръв, ме мерна: - Не гОвори много , а ела тук.
Викам супер и по- бързо, че нема време. Cеднах на стола,
а оня ми фана главата и я набута в умивалника. Добре, че бех карал курсове за водолаз, дишам си през левото ухо като през шнорхел. После ми извади главата, уви я в неква кърпа и почна да ме души.
Души ме, души ме, не можа да ме удуши и по едно време вика: - Абе гражданино, що са ви толкова големи и плоски очите?! Викам- не виждаш ли , че ми бършеш очилата бе, аре по- бързо.
Тоя нещо ми се разгневи , извади бръснач като на Рамбо ножа и се надвеси над мен с кофти физиономия.
Аз обаче бърз - с резко движение му хванах ръката, с другата ножа и с двеста навън. Обаче копелето упорит, тръгна да ме гони да ме дообръсне.
Хладнокръвието обаче ми е силата - видях един плод-зеленчук и хоп - между пъпешите. Тоа мина и замина, изобщо не ме виде, ама някъв дядка , явно недоскив, почна да ме чука по черепа и да вика : - Брей, че хубав пъпеш...
И вади нож да реже да ме пробва. Излетех измежду щайгите, пътьом свих един сапун от една автомивка и ей ме на - топим в локвата. Треа да хода на гости...
|