Зачукването и изпразването, както всички знаят, са мощен аргумент във всеки един интернетски спор, особено в такъв на литературна тематика, и особено, когато пишещият е на тинейджърска възраст, а любимите му поети са Ванко 1 и Мишо Шамара.

Разбира се, че Далчев е добър, има си хас да не е. Ще се наложи и аз да дам няколко цитата за да го докажа явно....

Ползвам пак същия интернетски източник, тъй любезно предоставен ни от ефрейтора. "Болница" обаче ми навява суицидни мисли и затуй ще го прескоча.

И тъй, да почнем с цитираното вече "Хижи":

"Там слънцето е огнен костер
на знойна мъка и печал,"

Костер значи.... не се сещам за тая думичка в българския език - прост поручик съм, ако нещо не ми е известно ша прощаваш. Освен ако Поетът не е имал предвид "тостер", а в интернетската разпечатка да са го объркали. Най-близкото обаче което ми идва на ум (ако не е печатна грешка), е руската думичка "костер". Пише се с "е" с две точки, произнася се "кастьор" и означава.... ами запален огън. Съществително. Демек Поета е искал да каже, че слънцето е огнен огън. Слушам и не вярвам на очите си драги зрители!

Минаваме на "Ручей":

"Да не беше никога изгрявал
оня жарък и задушен ден!
Изгорен от жажда, се наведох,
знойни устни за да разхладя,
а ликът ми падна омагесан
в ручея въз бързата вода
и вълните мигом го понесоха
надолу - кой го знай къде..."

Какъв ритъм само, каква рима.... за липсата на каквито и да е чувства да не говорим. Някакъв тип българско хайку (ако има нещо което наистина не понасям, това е хайку-то).

Същото може да се каже и за "Лято":

"Листата на дърветата мълчеха
и сенките лежеха като локви.
Два облака стоеха неподвижно
на възток, сякаш спуснали там котва."

Вярно, не става въпрос за вишнев цвят, а за мълчЕливи листа, ама все тая.

Следващото нека е "Убийство":

"По дъжда като паяк се спусна
дето никой в нощта го не чакаше,
слезе тъмен, по-тъмен от мрака,
и задъхан, със дъх върху устните."

По дъжда като паяк.... личните ми наблюдения до сега не включват паяци по дъжда, ама нейсе ще го приемем. Но "задъхан, със дъх върху устните" е нещо почти като огнения костер.

"Книгите":

"Прилитат и отлитат птиците,
изгрява ден, залязва ден:
аз дните си като страниците
прелиствам уморен.

Години да четеш за чуждия
живот на някой чужд,
а твоят, никому ненужен,
да мине глух и пуст"

Чуждия живот на някой чужд.... върха! А каква рима има само в "птиците / страниците"....

"Пролетна нощ":

"Като струни струите звучат"
..... ако беше направо "Като струни струите стРЪчат" щеше да е съвсем като "Крал Карл и кралица Клара...."


"Балконът":

"Той е железен, каменен, старинен" - железен, каменен.... пак добре, че не е желязно-каменен или каменно-дървен.

"Нощ":

"Като река лъщи асфалтът под дъжда.
Дърветата трептят измръзнали и мокри.
Зловещо някъде под някой нисък покрив
барабани чадър."

Ха сега де! Хем под покрив, хем барабани тоя чадър.... виж, ако беше нещо от типа на "Зловещо някъде там, под надупчен покрив" друга работа.


.... честно казано на мен ми стига до тук. Ама ако на теб не ти стига ще продължа.

Гледай сега, Далчев има и добри попадения. Казвам го, за да не си мислиш, че само се заяждам. Има негови неща, които ми харесват, дори въпреки факта, че не си падам по депресантска поезия. Смятам обаче, че не е толкоз класически наш автор, че да се преподава в училище. Ако са искали да нахакат в програмата някой диаболик, по-добре да беше Св.Минков. Пък за мозъка на тоя дето е формулирал темата "Човекът и времето"..... там (ако трябва да използвам твоя речников запас) верно е имало некакво изпразване.