|
Ако бях кандидат студент и можех да ползвам Интернет по време на изпита щях да напиша следното:
-----------------------------------
Човекът и времето в лириката на Атанас Далчев
от ефр.Праз
Днес за първи път чух името Атанас Далчев. Може и друг път да съм го чувал, но не си спомням. Много ме учудва, че ми се пада на изпит писател или поет, който ми е напълно неизвестен. Това ми напомня да проверя дали е писател или поет, защото от темата не става ясно.
Чудя се дали не съм ненормален, че не съм чул за него досега?
Намерих го във wikipedia тук:
Изглежда е поет, ама повече е бил директор и преводач. Това обяснява защо е разбирал от "човека", само не разбирам защо е разбирал от "времето". не пише да е бил часовникар. Ще прегледам стихчетата му да видим дали няма там някаква следа.
Намерих доста негови творби (или може би дори всички) тук:
Първото стихче е Болница.
"Тази бяла варосана зала на градската болница,..."
Благодаря, това ми беше достатъчно. Следващото е Хижи:
"Прихлупените вехти хижи
из крайнините на града,..."
А на мен хижи в покрайнините на града не ме интересуват. Все си мисля, че мястото им е в планините, ама този плъх явно толкова и разбира. Следващото е Вятър:
"В мрачините стремглаво политнал,
с остър писък разсякъл просторите,..."
Прекалено скучно. Следващото е Старите моми, началото е боза, както и средата, но завършва така:
" Ах, старите моми очакват
накрай женихът им да дойде,
последният жених да дойде
и скъса нишката надве."
Това за малко да ми хареса, ама после се сетих, че той говори за Смъртта всъщност. Това стихотворение си е голяма гадост. Май ще спра дотук. По добре да не чета повече, че току виж попадна на още по-извратено.
Според мен някой в министерството на образованието се е побъркал да даде този некрофил. Но да завърша темата и да изкарам за 3-ка поне.
Човекът и времето в лириката на Атанас Далчев отново. Човекът уви не го срещнах в лириката на Атанас, предполагам, че той се е срещал с хора извън творбите си, където се е и съвокуплявал вероятно с тях, да се надяваме, че го е правил със живи хора. Това явно е заблуждаващ въпрос.
Времето обаче го срещнах в стихотворението Старите Моми, където се разказва за старите моми, които умират стари. Много хронологично точно, ако беше вярно, но няма да споря по този въпрос.
Поздрави,
Праз
|
Човекът и времето в лириката на Атанас Далчев
