Понякога из път,щом скука ги обземе,
огромни албатроси моряците ловят -
безгрижни спътници, които дълго време
над бездните горчиви след кораба летят.

На пода повален между въжа дебели,
той - кралят на лазура!- мълчи, скован и плах,
но става и криле огромни, снежнобели
като весла плачевно поблича покрай тях.

О, пътника крилат с походка тъй неловка!
Прекрасен в своя полет, как жалък е и вял!
Един му пуска дим в разтворената човка,
а друг след него куца, моряците разсмял.

Поетът е събрат на принца на ятата,
сред бурите се носи, стрела не го лови,
но долу, заточен сред гмежа на тълпата
крилата исполински му пречат да върви.

Шарл Бодлер

Два изхода пред теб:единият навън през много граници,а другият навътре - безграничен...