През м. май излезе от печат най-новата историческа книга на Кънчо Кожухаров "Кан Кубрат: Върховната битка".
Ето информация и отзиви от историци за нея.

ЕДНА ИСТОРИЯ, С КОЯТО ВСЕКИ БЪЛГАРИН МОЖЕ ДА СЕ ГОРДЕЕ...

Това е книга за един велик владетел, чиято личност и прозрения са направили европейската цивилизация възможна. Бурната история на балканските народи и съзнателното омаловажаване на неговите дела не са успели да заличат напълно фактите за политическите и държавническите умения на Кана. И днес те започват да изплават – бавно, но неотвратимо, подобно образ върху фотографска хартия.

ПОСЛЕДНИЯТ ЛОВ НА КАНА

Десет години след като възражда Велика България, кан Кубрат е отровен. През оставащите му два-три часа живот Канът събира всичките си сили и воля, за да изпълни своите последни задачи: да определи кой от синовете му е достоен за трона, а също да разкрие и накаже убиеца си така, че да се помни...


Авторът е направил върховен синтез на сегашните ни познания за един от възловите моменти в нашата история – възраждането на Стара Велика България и последващото разселване на синовете на кан Кубрат.
Ст. н. с., д. и. н. Петър Добрев

Героите на романа носят нещо от душевността на онова време и същевременно разговарят с нас, изпращат ни своите познания.
Давид Йерохам, психоаналитик

Достоверността на изградените характери е поразителна... Благодарен съм на автора, че запълних някои празноти в историческите ми знания.
Проф. Андрей Пантев, историк


ОТРИЧАНОТО ВЕЛИЧИЕ

Студията за победата на кан Аспарух в битката при Онгъла и за комуникативните нива на текста е съвършена. Сега разбрах как трябва да се пише и тълкува историята!
Огнян Каменов, бизнесмен








Прегвор от издателя:
В търсене на идентичността си човек има потребност да съхрани и организира миналото на рода си с неговата история, традиция, език, и културно наследство в нещо цялостно.
Историята, митологията, езикът, творчеството, светогледът, цялото това многообразие от изяви на рода е съхранено в едно простраство на идентичност на личността. И само в това пространство могат да се проследят връзките и общите житейски значения, личността да се схване като цяло в нейния континиум от минало, настояще и бъдеще. Човек трябва да интегрира своето минало, за да твори в настоящето и да изгражда своята успешна визия за бъдещето - онзи взор, отправен далеч напред през вековете, от дедите си към своите внуци.
Това е моето начало за предговор на книгата, която ти, Читателю, държиш в ръцете си.
Защо е толкова успешна тази книга?
Това, което най-силно се улавя при четенето на книгата, е уникалният повествувателен похват на автора. Обикновено авторът е разказвач на историята на литературната творба. Чрез героите си той се опитва да изясни своята гледна точка и да я предожи на читателя. Добре, но добрият читател е претенциозен. Той търси нещо от себе си, нещо от своя живот в творбата и когато не ги намира, затваря книгата, без тя да го е докоснала.
С романа на Кънчо Кожухаров не става така. В него той редува три гледни точки: първата гледна точка е на основния разказвач, животоописателя на Кана – Барсех,неговия втори син. Той води разказа, като се опитва да бъде обективен, въпреки че е не просто наблюдател и разказвач, а и активен участник – Барсех е един от претендентите за престола.
Но на писателя не му е достатъчна една гледна точка. Той вкарва и тази на главния си герой, на умиращия Кан. А извървявайки “безкрайно много пътища”, в търсене на истината, авторът ненатрапчиво и меко вкарва и трета гледна точка – своята, авторова гледна точка.
Това му позволява перфектно да регулира емоциите, темпото и ритъма на романа и плавно да сменя темите, така че читателя просто не може да остави книгата.
Грижата на автора за неговите герои не се свежда само до това да им даде някакво име и куп съчинени или несъществени “отличителни” черти, без да си изясни истинския им характер, наклонности и стремежи. Такива фрагментарни и непълнокръвни герои почти винаги затлачват фабулата с произволни и немотивирани действия и непоследователен и празен, мъчителен и неконструктивен диалог, който вместо да тласне енергично действието се превръща в негова спирачка.
Героите на Кънчо Кожухаров са реални верни на характера си. Те са от онези герои, на които бихме искали да приличаме и от чиито действия и мъдрост черпим сила. Затова откриваме силата и последователността в техните действия идеи и мисли.
Авторът не ги превръща в рупори на своите идеи и намерения, а води активен диалог с тях, като им позволява да присъстват с цялото си великолепие или падение. Не ги насилва да правят неща, които не са присъщи на характера им. Той е умел слушател на историите им и честно им оставя възможност, да се движат свободно, да се изявят и при това да израстнат.
Ефектът от този подход е двояк. Първо, така Читателят също може свободно и открито да влиза в диалог с героите. Общувайки с тях, той свободно общува и с автора. И второ, героите са живи, плътни, цялостни, силни характери, което има особено значение в едно неблагодарно за нашето национално самочувствие време.
В процеса на тяхното израстване и разкриване се очертават реални и цялостни личности. Откриваме съзидателните и разрушителните тенденции в поведението им, думите им, в резултатите от тяхната дейност. Всяка дума, всяко действие и цялостно поведение е оправдано в перфектното извеждане на личността.
Всеки диалог е смислен, цялостен, завършен, защото авторът не търси инсайт за себе си, а чрез героите води читателя към инсайт за самия него. Защото това са героите, от които се учим, героите, от чиито живот черпим житейска мъдрост, героите, с които се идентифицираме и които ни карат да се чувстваме горди, че сме българи.
Като човек на съвременните технологии бях поразена от факта, че читателите и феновете от Софийския клуб на фантастите близо три месеца коментираха книгата. Емоционално споделяха преживяното с героите на романа. Бяха възбудени, очаровани и заразени от героите. Усещаха и преживяваха много ясно гордостта, че са потомци на Кана, че са българи.
Авторът е постигнал съвършен текст, изпълнен с действена енергийност, патос, символика и инсайти. Хармонията е постигната от правилното композиране, поетичност на разказа, компетентност и умението на автора да комуникира и с героите си, и с читателя отвъд думите и отвъд времето.
Езикът е чист, кристален, топъл, приказен.
Словото придобива реалност и истинност в изразяването на живота, знанието и личността на героите. Както казва един фен от форума за книгата от интернет “... всичко това поднесено със страхотно четивен стил, ненатрапчива информираност и добре заплетена мистерия (на едно място има и малко сексJ), което ви предлага предизвикателство далеч по опасно и коварно по замисъл от някаква си фалшива Матришка Реалност – Истинска такава...”
Посланията, които Кънмо Кожухаров ни изпраща са разбираеми и близки, защото са истински и ненатрапчиви.
В пътуването си из историческите източници на едно минало авторът е успял да улови духовността и битието на древния българин и да го изрази в словото. Да долови, разбере и пренесе през вековете една историческа действителност, в която съвременният човек да се потопи без предразсъдъци и страхове и да открие нейното присъствие и в днешния ден.
Цялостният резултат от съчетаването на тези три компонента е невероятното усещане за достоверност и реалистичност. Читателят е уверен, че събитията са се случили точно така, каквито той ги е преживял в историята на романа.
Съвършеното владеене на писателските техники, дълбокото познаване на човешката психика и историческите факти, вроденото умение на разказвач – авторът е трето поколение писатели и журналисти – интелектуалната честност и чувството за отговорност му позволяват той да не натрапва внушения на своите читатели, а внимателно да ги води към прозренията, които те правят сами.
Историческата компететност на автора, с която малко писатели биха могли да се похвалят е вплетена в една истинска човешка история - тази на Кана, историята на един държавник, политик и вожд на своя народ.
В този сборник са три особено важни текста за автора. Неговата изява на творец не спира с написването на романа “Последният лов на Кана”. Дори след написването му той продължава да търси и обогатява историческите си знания в търсенето на онзи национален идентитет, който сега така ни е нужен на нас Българите у дома и по света. Кара ни да се чувстваме уютно в едно духовно българско пространство - открил го за себе си сега той го споделя с нас.
Компетентостта и честността, с която авторът подхожда към книгата си и героите, кара писатели и почитатели на различни литературни жанрове, да я припознаят като своя. Книгата е била повод за приемането на авторът в Съюза на българските писатели и Международната асоциация на писателите криминалисти, както и за организирането на първата академична интердисциплинарна конференция “Корени на българската цивилизация”. Става носител на наградата ХюГоа на феновете на фантастиката. Ако авторите на психологични романи имаха своя асоциация той щеше да бъде приет и там.

В двете исторически студии, които съставляват важна част от този сборник, Кънчо Кожухаров разкрива друга част от своите умения и таланти. Изключителните анализаторски способности, вещината на търсач, владеенето на всичките комуникативни нива в текста и общуването му позволяват да (бъде един от малкото вещи автори на исторически текстове) изведе обща концепция за мисията и ролята на националната история