поради определени причини имам известен поглед върху лайфстайл списанията - от "една седмица в софия" и "програмата", започнали като брошури с адреси на кръчми и стигнали до брошуро-списания с главни редактори, арт директори и стилисти, през "космополитън", което е единица мярка за блондизъм, "егоист" и "плейбой", които са учебник за това, как добрият тираж и идеи се превръщат в бутикови издания и скука, та до "максим", който в момента е отличникът. Никога не съм чел Интро, та него не го включвам в "анализа" :)
"ташаци на рояци" за мен е стил, който е циничен, забавен, но и интелигентен, без обаче позата на отегчения интелектуалец, който осъзнава, че написаното от него ще се чете от шайка шопинг маниаци, които нямат ни отношение, ни идея от литература, обаче заради хонорара и CV-то, в което ще попълни "работил за едикоесисуперсписание", сяда и пише. покрай литературните награди прегледах бая постинги, та си припомних един, където баш ти беше описал положението:
постсоц чичковско луузърство.
30-40 годищен мъж се разхожда по главна софийска улица, хърбав, леко изгърбен, облечен в протрита карирана риза в убит цвят и сегиз-тогиз по лицето му плъзва тънка усмивка, очите се свиват лукаво - разминава се с приятно сложена разголена тъйнейджърка, която въобще не забелязва, че е минала покрай жива твар. Наум: "Е-е какво пък знае тая, сигурно даже не е чела 'Вълшебната планина'; тя губи."
Аре нема нужда!

Кафка, Бекет, Борхес, Виан, Зюскинд се съчетават чудесно с ебане на тийнейджърки, стига човек да не е прекалено смотан за да ги добара.

кажи ми ся как да чета статии, в които открито ме презират като читател, присвивайки очички

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите