Никога не съм срещал жена,
Която да ме накара да съжалявам, че съм мъж.
Само че не бива да приемат и това за комплимент.

---


Виждам едно куче на улицата
И му казвам: Как си, куче?
Мислите ли, че ще ми отвърне?
Не? Добре де, ала то все пак ме поздравява.
Знам, това не ви интересува.
Ала срещна ли човек,
Който отминава куче,
Срам ме хваща за баща му.
Такова лошо възпитание
Най-малкото изисква … а аз не съм особено
изискан –
Три поколения наследствен сифилис.
Но никого да не обидя, ще добавя:
Кучетата в повечето случаи
На поздрави не отговарят.

---


По улицата се разхождат мъже.
Някои носят загасналото си око като мръсен чорап.
Един циркулиращ сопол им запушва ноздрите
периодично.
Други разни мъже с бастуни вървят,
Въртят ги и мятат погледи бляскави.

Всички са броячи на мухи,
Но има два начина да преброиш мухите –

Със или без тяхното съгласие.

---

Искам живота ми да прилича на рибена кост
Потопена в синя чиния
Искам живота ми да прилича на нещо
На дъното на едно-единствено нещо
Искам живота ми да прилича на пясъка в твоите шепи
Да има формата на плесенясал хляб или на стомна
Да има формата на пътък
И формата на всичко друго
На коминочистач или на люляк
На буца пръст
На подивял бръснар или на лудо пухче
Искам живота ми да има твойта форма
И той я има но това съвсем не е достатъчно
Аз съм винаги неудовлетворен.

---


Аз ще умра от рак в гръбначния стълб
Това ще стане през една ужасна вечер
Светла топла чувствена уханна
Аз ще умра от загниване
На някакви си непознати клетки
Аз ще умра от своя крак откъснат
От гигантски плъх изскочил от гигантска дупка
Аз ще умра от сто разрязани места
И небето целия ще ме затрупа
Като къс стъкло ще ме разчупи
Аз ще умра от гласа на трясъка
Пробил ушите ми
Аз ще умра от оглушителните рани
Нанесени ми в два часа преди да се разсъмне
От плешиви плашливи убийци
Аз ще умра без да забележа
Че умирам ще умра
Погребан под сухите руини
Хилядометров напластен памук
Аз ще умра удавен в маслото на възбудата
Стъпкан под краката на безразлични животни
И под краката на различни животни
Аз ще умра чисто гол или загърнат в червено
платнище
Или натъпкан в претъпкана чанта с ножчета за
бръснене
Може би ще умра без да лакирам
Ноктите на долните си крайници
И с шепи препълнени със сълзи
И с шепи препълнени със сълзи
Аз ще умра когато клепачите ми отлетят
Отлетят към яростното слънце
Когато ми зашепнат бавно
Злобни думи на ухото
Аз ще умра съгледал как се гаврят със децата
И със мъжете смаяни и бледи
Аз ще умра изглозган жив
От червеите ще умра
С ръце завързани под водопада
Аз ще умра запален в тъжния пожар
Аз ще умра малко или много
Без да страдам но със любопитство
И след това когато всичко свърши
Ще умра.

---
Преводите не са върхът, но тези има. Други негови стихотворения вече съм пускала, вкл на френски. Барабар с негови песни.
А че на средностатистическите почитателки на комерсиални чекиджии като Коелю той не би се харесал НИКАК, е пределно ясно.