Телефоните полудяха 1
Всички познати знаят какви проблеми имам с техниката. Особено с телефоните. За повечето хора е достатъчно просто да си наберат номера и спокойно да чакат да им се обадят. За мене обаче не е така. Все ще ми се случи нещо, което да ми затрудни комуникациите. Да не говорим колко странно се държат с мен самите телефони. За да не си помислите, че съм ама наистина много голям лъжец, ще взема да ви разкажа една случка, която потресе болничния персонал на един старчески дом за нервноболни паралитици. Това беше старческият дом "На хълма", в който по онова време полагах почтен санитарски труд, за да си изкарвам хляба и уискито. Тогава все още бях привърженичка на екологията и затова пиех уискито си чисто.
Един ден сякаш всички старци наведнъж се бяха юрнали към дома. Това наподобяваше масирана атака на вражески изстребители. Така се отрудих, че заприличах на собствения си надгробен паметник. Отгоре на всичко асансьорът се повреди и това влоши положението.
Аз тъкмо се канех да закарам една мила старица на 10-тия етаж, и след като нямахме асансьор, дали нямаше да е удачно да я спуснем до там с парашут? Втурнах се към телефонната кабина на двора, за да обсъдя идеята си с главния лекар. Кабината, обаче бе заета от цяло едно семейство, дружно и многодетно, което тъкмо обясняваше по телефона, че се чувствало много добре.
Отворих вратата и им изкрещях да излязат, защото имам спешен разговор с Исус Христос. Те напуснаха панически, може би поради набожност. Влязох в телефонната кабина заедно със старицата, тъй като се боях някой да не си я присвои отвън. Тъкмо се пресегнах към шайбата и неочаквано кабината полетя нагоре, сякаш и поникнаха крилца. Стоях шокирана със слушалката в ръка и се питах, такива ли са днешните телефони? Този тук определено бе изпреварил времето си с поне няколкостотин светлинни години.
Кабината спря своето възнасяне към небесата до прозореца на 10-тия етаж и аз видях как доктора отваря вратата, за да влезе старицата.
-Но тя връхлита през прозореца!-разпищя се някаква откачена сестра. И беше права, ние със старицата връхлитахме точно от там. Целият персонал се струпа да гледа как става това. Ръкопляскаха ми.
После ме наградиха за проявена съобразителност, въпреки че нямах вина. Просто някакъв кулокран пренасял кабината. Имала съм късмет. А наградата беше буца сирене, което изядох на стълбите.
Кабината все още е на 10-тия етаж и туристите наминават да я разглеждат като забележителност. Нали и те трябва да разглеждат все нещо, горките? Но оттогава определено избягвам съприкосновение с телефонни кабини-прилошава ми от високото.