Кметът покани местното величие на вечеря. Местното величие се среса. Не че имаше какво да сресва, но поне се заглади. Върза си некадърно папионката и понечи да се обади на жена си преди да тръгне:
-Жена! Женаааааа.....-съпругата му лежеше в спалнята, бременна с тяхната 5-та рожба.
-Кво, бе? Кво си се развикал, да не съм глуха?-Тя беше свадлива и мнителна и раждаше на тези години само от проклетия, да докаже че още може- Ако някой и викнеше, решаваше че я мислят за глуха. Ако някой и покажеше нещо, решаваше че я мислят за сляпа. Когато местното величие и каза, че не желае да имат повече деца, тя сметна че я мисли за много стара.
-Знам, че не си глуха. Ти можеш да чуеш даже рибите какво си говорят.
-Да не искаш да кажеш, че все подслушвам чужди разговори?-рече жена му и повдигна подозрително едната си вежда. Местното величие не видя как тя повдига подозрително едната си вежда, защото жена му беше в стаята, а той в коридора.
-Не, исках само да ти кажа че излизам. Кмета ме покани на обяд.
-Знам, че те е поканил на обяд. Да не ме мислиш за склеротичка?
-Боже опази!-прекръсти се местното величие-Та ти помниш като слон!
-Даааа...-разхълца се жена му-знам си, че съм дебела като слон. С този корем! На слон ще мязам я!-Тя се разрида много горчиво и сълзливо.
Местното величие се принуди да се върне и да я утешава. Той я прегърна нежно и почна да бърше бузите й с кърпичка.
-Хлъц, хлъц...даааа...гнус те е да ми бършеш сълзите с длан и затова използваш кърпичка. Изглеждам като подпухнало чудовище.
-Преди да се оженим нямах пари дори за носна кърпа-възрази местното величие, но след като се продадох....след като продадох изкуството си, де...вече мога да си позволя някои глезотийки.-Той я целуна любовно по бузата. Тя изведнъж спря да реве и го отблъсна разярена.
-Вярно е, че си започнал да си позволяваш глезотийки. Например онази парясница, заради която всеки божи ден закъсняваш.

-Не съществува никаква парясница. За какъв ме смяташ?-възмути се местното величие. Възмути се и се уплаши-Как ще зарежа бременната си жена, заради някаква си фльорца?
-А, виждам че вече много добре си я опознал.
-Въобще не съм я опознавал!-рече местното величие и отстъпи крачка назад.
-Тогава откъде знаеш, че е фльорца?-Жена му се вбеси, хвана чадъра, който стоеше изправен до леглото й и почна да налага мъжа си по гърба и главата. Тогава любопитството му надви болката.
-Какво прави този чадър до леглото ти?-запита местното величие, докато се мъчеше да се предпази с ръце от сипещите се по главата му удари-Никой нормален човек не държи чадър до възглавницата си!
-Ааааа....наааа, наааа...Сега и ненормална опитваш да ме изкараш! Махай се веднага при твоята фльорца. Отивай още сега.
-Ще отида при кмета. Канен съм на...
-Ти кмет ли я наричаш тая кучка? Веднага тръгвай, че вечерята дето ти е приготвила изстина.
Местното величие побягна спъвайки се в развързаните връзки на обувките си. Поне вечерята при кмета щеше да е обилна, а и не се знае...там можеше да срещне някоя приятна фльорца с която да си подобри настроението.