|
|
| Тема |
 напих се и сътворих нещо |
|
| Автор | бpъм (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 25.05.06 11:58 |
|
|
|
Чиракът дърводелец се чешеше зад ухото с молив от половин час.
-Ох, ще получа екзема-простена той и стенанието му отекна гръмко в празната му глава. Чиракът имаше задача да сглоби масичка от 4 дъски. От доста време единственото му занимание бе, да гледа тъпо 4-те дъски.
"Ако бяха само 3 бих могъл да я сглобя. 1 отгоре и 2 отстрани, но къде да дяна проклетата 4-та дъска? Кой идиот ми натресе 4-та дъска?" Въпреки, че чиракът отлично знаеше кой идиот му я е натресъл. Това беше онзи идиот-майстора, разбира се. Това гадно пиянде с рошави жълти мустаци и малки заядливи очички. "Само да стана майстор един ден и ще му взема хляба. Не! Ще му направя хляба по-черен от мъката!" Но преди да се случат тези готини неща, той трябваше да сглоби маса от 4 дъски. Чиракът започна да обикаля дъските с важен компетентен вид и димяща цигара в уста. Искаше да впечатли миловидната блондинка, която го наблюдаваше скептично присвила устни.
Да, той не беше сам в отчаянието си. До него стърчеше блондинка-изкуствена, но все пак.... Масичката беше за нея. Тя си беше поръчала масичка, за да има къде да си слага гримовете.
-Тютюнопушенето е вредно-отбеляза строго блондинката. Тя имаше глас на дърта тютюнджийка, а това обстоятелство беше в пълен контраст със сладкото й топчесто личице и тез мили руси кичури, които гъделичкаха нослето й.
-Пречи ли ви цигарата?-запита учтиво чиракът.-Мога да изляза навън да я допуша?-Той копнееше да излезе на въздух, за да си проветри мозъка. Докато се намираше под обстрела на синия й поглед не беше в състояние да мисли. Да мислиш под критичен син поглед забулен под тежки изкуствени мигли, беше просто.... абе беше абсурдно!
-Не!-заяви блондинката-Искам да приключвате вече. Втръсна ми да се туткате наоколо.
Чиракът се засегна жестоко от грубият й тон. Той мразеше професията дърводелец, но баща му беше дърводелец и дядо му и прадядо му...и така до девето коляно на идиотското му родословие.
Всъщност всички други освен баща му вече не бяха дърводелци. Бяха мъртви.
-Не и аз! Аз не!-извика неочаквано чиракът. Извика не той, а душата му внезапно изпълнена с революционен гняв.
-Моля? Казахте ли нещо?-запита блондинката и скръсти бойно ръце пред прелестния си бюст. Чиракът грабна едната дъска и я подхвърли към нея. Тя едва успя да откръстоса ръцете си и да я улови. Изражението и беше като на патица, ненадейно открила, че не умее да плува. Погледа й сякаш говореше красноречиво:"че каква патица съм тогава аз?"
Чиракът изхвърча навън с решителни широки крачки, но му дожаля за нещастното създание и се върна:
-Дръжте дъската така. Това е масата, а останалите 3 дъски можете да изхвърлите или ги дайте на някой добър човек.
В този миг завесата падна. Да, тя наистина падна, проклетницата. Откачи се от корнза и се спусна връз блондинката на забавен кадър. Чиракът се втурна по стълбите, уплашен да не го накарат да закача завеси, пък сега.
-Мразя това от малък-мислеше си задъхано той и тичаше, тичаше, тичаше с надеждата, че се отдалечава от мястото.
| |
| |
| 
|
|
