момчи/ерих, аз вече станах на 20. вече от колко години се познаваме, от поне 3, нали?
спомням си как искрено ти се дразнех на безкрайния поток от думи, които излизаха от устата ти, а и тази мания с втората световна беше нечовешки нетърпима.
понататък ти влязох под кожата и те разбрах що за птица си. странен, скромен, затворен, искрен, противоречив, комплексиран, горделив, самодоволен, двусмислен, сложен. човек, който разбира какво му говоря, когато думите излизат с искреното ми желание да бъдат казани и разбрани, да стане интерференция, да има реакция и синтез, да ти светнат очите зад очилата.
рожденият ми ден беше тази събота. бях на конференция в гьолечица с почти всичките ми преподаватели. бях си взел три неща за четене - към края на времето на ъпдайк (по работа, трябва да чета една книга всяка седмица и да й пиша рецензия), скулптиране във времето на тарковски и една част от етимологиите на свети изидор от севиля. за шест дни прочетох 60 страници от ъпдайк. и нищо друго. нито ред.
за сметка на това слушах. 27 доклада за смъртта - три сутрин, три следобед.
смъртта при платон, плотин, прокъл, при хайдегер, левинас, бланшо, при православни, католици, социалисти, при чумави, проказни и спинозни.
в петък, когато беше веселата последна нощ на смъртоносната конференция, се оказа че само аз си нося дискове. шест часа пусках музика на студенти, магистри, асистенти, доктори, доценти и професори. в 00:00 спрях песента, не помня коя беше, казах, че вече съм на 20 и хората, повечето мои преподаватели, ми пяха хепи бъртдей. след секунди получих и два есемеса.
1) Chestit! Twist&shout i da si/ste malko, no ne syvsem. Xxx, m.
2) Chestiti 20 godini. Budi mnogo shtastliv. Obicham te. Leka nosht.
такива съобщения понякога само изострят чувството, че си сам.
и така, какво правих през тези шест дни в планината и по-точно - близо до мальовица. обадих се, за да откажа предложение да съм сценарист, заедно с ваня щерева, на тв предаване. лежах, спах, пих мартини, беше ми гадно, чувствах се не на място. по едно време ми мина и спря да ми пука.
когато четях доклада ми за смъртта и въображаемото по време на чума, заваля сняг. чумата е черна, снегът е бял, проказата също е бяла, месецът е май. сетих се за две неща.
1) черният сняг в края на психоза 4:48 на сара кейн. в края на постановката. тъжен и психиращ завършек.
2) снегът в носталгия на тарковски.
минаха ми през ума и продължих да чета.
в настоящия момент друго ми минава през главата:
- едно момиче е на 10 километра от мен, друго е на 3000
- вчера, за да се анестезирам от света, звъннах на една позната журналистка, която знам, че всеки ден пуши трева. по-рано през деня се видяхме случайно и ебаси неочакваното в червената къща, където имаше тийн семинар и дебат по сексуалните въпроси. та, даде ми тя една торбичка трева и аз отидох на шестия етаж на една от най-известните сгради в бг и там с няколко човека пушихме. три джойнта на фона на джой дивижън.
- нищо не ми се прави, но имам среща точно след 39 минути и след малко трябва да ставам. затова малко забързвам темпото.
- момчи, в истанбул беше яко, нали. аз не ти казах как за малко не правих тройка там. беше много забавно, толкова забавно, че не спрях да се смея и ми падна. гледах пичът, който и той ми е толкова близък и който обичам колкото теб, приятелю, гледах го как се обърнал с гръб на своето легло, докато момичето над или пък под или просто там някъде около мен, онази гимназиална пичка, за която толкова сме се бъзикали, прави всичко възможно да се изчукаме. красиво и слабо тяло. стегнати малки гърди с тъмнокафяви зърна. прекрасно дупе. тя с цялата си похотлива съсредоточеност и квазирационализирана механична сексуална последователност ми духа, държи ми го, после си го слага, а аз се смея, защото е абсурдно. и спирам комедията.
- по-хубав спомен от истанбул ми е този: четиримата си пеем wonderwall или пием и слушаме майлс дейвис или пушим наргиле.
- момчи, ти през декември ставаш на 20. декември е 12-и месец. размени местата и става 21. аз догодина ставам на 21.
- дай да не мислим за 20 или 21. или за 19.
- нека на 21 юни отидем на депеш.
сега е точно 17. имам половин час, за да стигна до одеон.

Редактирано от Cив на 18.05.06 17:04.