Понеже забелязах, че си гласувал за мен в ежегодното клубно Гранде Фекале, рекох да открехна и друг твой постинг - този, към който сега се прикачвам - за да проверя наистина ли си ценител на изтъкнати съвременни творци или просто си налучкал ника ми. И цък! - опасението ми се потвърди - "Разбирач е тоя армейскидремещ, щом чак и Корпус на Жан-Люк Нанси подхванал".
Или канибалски нагънал.
Спомних си и пак отгърнах сочен къс от това тяло, нещо като деконстуктивистки аналог на проповедта на отец Арнал в "Портрет на художника като млад". Къс, озаглавен "Нечистотията":
(...) "Partes extra partes" означава също така, едно до друго с очертанията на телата, разширяването и отпускането, трасиращата ареалност и гнойното спукване. Свят на притиснатото, фибрилно, влакнесто,запушено, запушващо се с гъмжащи от микроби, от замърсявания, от недостигащи серуми, от излишни мазнини, от скърцащи нерви, дебели, мършави, подути, пълни с паразити, наплескани с кремове, горящи, лъщящи, задръстени с токсини, губещи матрията си, водите си, отделящи много газове при гаденето от войната или глада, от ядрени инфекции или вирусно лъчение. Ареалността не е чертежът на протяжността без нечистотата на разпространяването, на лукавото или брутално разпръсване.
И т.н. и т.н.
А някъде в началото на книгата Нанси пише:
Писмеността се докосва до тялото според абсолютната граница, която разделя смъсъла на едната от кожата и нервите на другото. Нищо не преминава и именно там е докосването. (Ненавиждам историята от "Наказателната колония" на Кафка, фалшива, лесна и високопарна от край до край.)
Странна работа, защо само "Наказателната колония"?
Честно, нямам идея. Предложения?
Иначе Мураками и Йошимасу са голяма работа, никога не съм ги чувал.
|