Помня, мое бебе мило, как от езерото носеше се миризма на гнило,
как задаох ти въпрос, риторичен, но нали си прост,
хукна да ми отговаряш, после уж за яснота повтаряш,
никакъв секрет не виждам тук, само твоето желание все да си на пук.

Не мисля, че си прост, но трябваше да римувам.
Нали знаеш, че си гениален, странно как тези познавачи на писмото не съзряха, че имаш дарба. Това е съвсем сериозно, който не е усетил творческия ти потенциал, чете книги напразно.