|
|
| Тема |
 Чудя се тука |
|
| Автор |
зy (каквато-такава) |
|
| Публикувано | 23.02.06 10:45 |
|
|
|
и се мая, докато си чета "За дипломатите и хората" (Росица Ташева) и "Мисия Лондон" (Алек Попов), кой от кого е преписвал, дали е преписвал, дали са възможно чак пък толкова близки стилове в чак пък толова близка тематика (постсоциалистическото поминуване и битие на посолствата ни, в едната книга - в Париж, в другата - в Лондон) и чак пък такава идентичност на отзивите.
Само част от отзивите от гръбчетата на книгите:
за Росица Ташева: Наричат авторката бългаският Удхаус, сравняват я с Джером К. Джером, с Пиер Данинос, наричат книгата й "най-смешния текст, писан на български"
за Алек Попов: Това е един истински европейски комичен роман в добрите традиции на П.Г. Удхаус, Роалд Дал и Том Шарп... Изобщо не е пресилено твърдението на Георги Цанков, че това е най-смешната книга в новата българска литература.
Всички знаем, че няма по-неправдоподобно нещо от истината и никой не може да измисли чак пък толкова неправдоподобна лъжа, но това далеч надхвърля пределите на скромното ми въображение. Мързи ме да допрепиша всичко, иначе т.нар. сходства (абе, друга е думата, но нейсе) направо могат да хвърлят слънчеви зайчета. 
Не крия откритото си предпочитание към Росица Ташева, първо защото си я открих по-рано с "Домашен апокалипсис" и второ, заради чудесните й преводи. От друга страна и Алек Попов не ми се види плагиат, и на "Мисия Лондон" се кисках най-искрено... Пък и такова умно и талантливо момче така небрежно-нагло да препише... не идва, някак.
Хайде, някой да ме успокои, че подобни съвпадения са възможни и нормални в една мъничка страна с още по-малобройна писаческа гилдия. Петимна съм да повярвам...
| |
| |
| 
|
|
