Можеш да чукаш две наведнъж.
Можеш да хванеш зората.
Можеш да извикаш дъжд
и да заковеш вратата.

Можеш да ядеш халва
и да си говориш с рози,
Можеш да пуснеш мълва
и след миг да я заровиш.

Можеш да летиш насън.
Можеш да си дупчиш пръста.
Можеш да извадиш трън
и да си сковеш сам кръста.


Можеш огън да складеш,
после да го препикаеш.
Можеш лайка да береш,
чужда тайна да узнаеш.

Можеш щуки да ловиш,
гол да ходиш из селото,
можеш да дадеш бакшиш
и да удряш със веслото.

Но не можеш да я спреш.
Никога не си го можел.
Тя не може да умре,
колкото да си се молил.