|
Храната и любовта: двете ненаситни страсти
Вили Пасини
Има ли родство между секса и храната?
Хубавото ядене привлича твърде много хора, между които и тези, които не са изгубили вкуса към ухажването: бонвиваните са такива и върху покривката и между чаршафите. За тях еретизмът е за секса това, което е гастрономията з акухнята.
Клеопатра организирала пиршества, за да съблазни Марк Антонии, но той едва се докосвал до храната от страх да не бъде отровен от царицата.
Казанова обичал да му поднасят пишни блюда от есетра, дивеч, трюфели и саксонско вино, които да му върнат силите след любовните усилия.
Маркиз дьо Сад предпочитал рулца от гълъб. Наполеон, който не се задържал на масата повече от десет миниути, се явява нещо като предшественик на любителите на бързото хранене. Колокото до Марсел Пруст, свенливият влюбен цял живот страдал от хранителна меланхолия.
Клод Леви Строс оприличава ястията на граматиката: веригата от мисли и емоции. Някои астия се свързват предимно с един род – мъжки, женски, други с народност – макароните с италиянците, виното с фрацузите, кренвиршите с германците, а чаят с англичаните. В днешно време в САЩ свързват юпитата с японското суши, а любителите на гръндж – с пиците.
Кажи ми какво ядеш, за да ти кажа какво мислиш. Това приблизително ни показва историята, докато разказва за конфликтите между различните европейски култури от двадесет века насам. Декаданският вкус към изобилието в Рим добива плътност благодарение на Холивуд: в Бен Хур сенатори, полуизлегна ли се върху позлатени легла, поднасят към устите си езици от фламинго или птичи дроб, гарниран с екзотични подправки. И докато в Рим патрициите с етъпчат, някъде из Империята носителете на новия хрисиянски идеал осъждат невъздържанието и проповядват строгост.
В същото време друга гастрономическа култура от периферията на Империята прониква в Рим: културата на номадските народи, основана на месото, печено на шиш. Тези народи гледат с презрение към сложните блюда на богатите римляни. Според Луиза Минарели ” от срещата на тези култури се ражда западната цивилизация, която през вековете формира мисълта, изкуството, техниката и, разбира се, гастрономията.”
Различни са прочетите, дадени от тези три култури за отношението между храненето и сексуалността: хедонистично у римляните, мъжествено – у варварите и осъдително у християните.
Митът за Дионисий
Всички знаят, Дионисий е син на Зевс, но историците не са категорични за идентичността на неговата майка. Една от версийте е, че той е рожба на Семела – дъщеря на Кадъм и Хармония. Хера, сестра на Зевс, архетип на вярната съпруга, в ревността си към Семела я наклеветява пред Зевс и той я поразява с гръм и мълния. Малкият Дионис бива спасен от утробата на майка си благодарение на друг незаконен син на Зевс – Хермес, който зашил детето в бедрото на баща му, за да може да се роди втори път навреме.
Дионисиевият мит е свързан със способността на човека да отива по-далеч, да надминава себе си във всичко, включително и в сексуалността. По заповед на Хера младият Дионис е заловен от Титаните, които га разкъсват на парчета и го сваряват в един голям котел. Възкресен от Рея, той е отгледан от Хермес, който го превръща в козле. В пещерата под връх Низа, където се криел, хранейки се с мед, Дионис изобретил виното, което му завоюва вечната любов на смъртните.
През 16 век Ронсар превъзнася виното:
Рози в сладкото вино да сложим,
Нека сипем във виното рози.
И вдигнем с елексира пълни чаши
Да може в миг като този
Отлетят и всички грижи наши.
Бодлер говори за виното не като вдъхновител на Ерос, а като дрога, която служи за самозабрава и стимулира творчеството.
Според Брия-Саварен (специалист по гастрономия и физиология на вкуса) ”често можем да видим събрани около една маса целия спектър на човешките отношения: любов, приятелство или покровителства, сделки, спекулацииь ходатайства, амбиции, интреги” и храната и сексуалността изпълняват социална функция.
Във Франция се обръщат към любимия човек с “mon petit chou” по името на един известен сладкиш, американците казват cookies, когато говорят за млади момичета, а англичаните crumpet, което означава малка златиста кифличка.
Нерядки монасите превъзнасят своята слабост към храната. Някои страници на Декамерон на Бокачо го потвърждават. За да излекува абата на Клюни от стомашните му болки, Гино ди Тако има една рецепта: “върху чисто бяла салфетка той да донесе на абата две филии препечен хляб с голяма чаша пенливо вино....” Авторът добавя, че килиите на проповедниците били пълни с бонбони и бъчви малвоазийско (сладко гръцко вино) и други пенливи вина.
Според една легенда кардинала Барнабе Киаромонте, станал в последствие папа Пий VІІ, не успял да отвори вратите на рая, когато се представя там, въпреки че притежава ключ за тях, както свидетелства гербът на Ватикана: той опитвал да отключи с ключовете на долапа, които бил взел по погрешка.
През 1962 г. Фелини – майстор на алегорията в областта на храненето и секса, развива тази тема в един епизад на филма “Бокачо 70”. Доктор Антонио е развълнуван от съблазнителния образ на Анита Екберг, приканващ да пием мляко от рекламен афиш. Не успял да свали афиша по официален път Антонио го зачапва с мастило. Напразно. Дъждът изтрива всички следи от неговото усилие и Анита оживява, слиза от афиша и го задушава, притискаики го любовно между гърдите си. Обхванат от възбуда Антонио решава да я убие. Той не може да се освободи от своята натрапчива мисъл. Намерен под въпросния афиш , бива напъхан в осмирителна риза и завършва в приют.
На един официален прием по време на конгрес по медицинска сексология през март 1994 в Бордо, един делегат от Жиронт казва: “Жените харесват виното, когато го пият мъжете” – искайки да похвали местните вина в качеството им на астродизиак. Други незабавно му възразили – изявления от подобен род се въртят около един стар предрасъдък, според който на жените не се разрешава да пият вино, макар че могат да отглеждат лозя. Така е написано в Библията. “Виното и жените развръщават разумните мъже”, казва Еклесиастът.
Плиний Стари цитирал строгите наказания, които налагал Ромул на жените, които се напивали. Когато Метел убива жена си, затова че тайно пиела, Ромул го оправдава...
В “Любовното изкуство” Овидий пише: “Нека жените да ядат малко и да не бъдат лакоми, а да пият смело, но без крайности. Не е добре жената да бъде виждана пияна.”
Клеопатра, двете фаворитки на Луи ХV, Мадам дьо Маи и Мадам дьо Помпадур, графиня де Кастилионе, пратеничка на Кавур в Париж показват, че жените винаги са знаели да използват алкохола като оръжие на съблазняването.
В “Гостилничарката” на Голдони Мирандолина заявява:
Славя Бакхус, славя Любовта.
Те са тук, за да ни утешават:
първият през гърлото минава,
вторият - през погледа, в гръдта.
Вино пия, а очите сетне
Впивам в дън зениците ответни.
Ноел Шатле припомня, че големите теоретици на гастрономията винаги са придружавали своите рецепти с размишления върху взаиманата връзка между удоволствието на небцето и еретизма. Устата не служела само за ядене, но и за наслажадение и всички големи любовници са и големи лакомници. Според Шатле ликьорът подхожда на флирта, а шампанското освежава отегчените любовници. Познаваме навиците на няколко исторически личности. Така винената супа на испанския крал Алфонс ХІІ му помагала да подхване с нови сили любовните си забавления, а неговите омлети със златни цветчета довеждат девойките до транс. Казват, че Екатерина успяла най сетне да дари Петър Велики с наследник след една вечеря с хайвер. Раждането на Хенри ІV се дължи може би на гъшия пастет с трюфели, а това на Орето, сина на Наполеон, на една кокошка токачка, поднесена с трюфели и шампанско. Колкото до Луи ХV, той гощавал Мадам Помпадур с ориз, за да я излекува от фригидност.
Анита Рустак класифицира своите рецепти: едни за женитба, други за първа среща, трети улесняват раздялата.
Дори един противник на гастраномията като Жан Жак Русо не остава безразличен към сладкишите на масата, които той в своята протестанска строгост разглежда не като помощник, а като заместител на секса.
Митът за афродизиаците е принципно мъжки, на някои жени също са го поддържали, както е било през италиянския Ренесанс. В писанията на една жена четем, че “живата вода” подобрява женската природа, а екстракт от изсушен магарешки член увеличава размера на мъжкото достойнство.
|
Храната и любовта: двете ненаситни страсти
