Открих вселената на Павел Матев скоро и съвсем ненадейно - бях в Бели Искър на фестивала "Рок в Рила", някъде през лятото на 2004, и както всичко бе напълно нормално и малко сиво, излезнаха щурците и започнаха някаква страааашно яка песен, чиято музика, изпълнение и !т е к с т! буквално ме накара да настръхна - става дума за "черен кон, не умирай върху белия сняг".
После потърсих тук-там на кой е този текст, и - я! на Павел Матев, на мен, да ви кажа, това голямо име не ми говореше много - с доста търсене в интернет, разбрах, че бил наистина голямо име по времето на соц-а, и че не е пишел специално текстове за песни, а по скоро са взимали текстовете му за да могат да минат албумите, но факт е, че точно тези песни са ставали хитове и това говори само по себе си.
Текстът на "черен кон, не умирай върху белия сняг" е писан някъде през 60-те.
Сега поезията на Павел Матев отсъства от всички интернет публикации, което е доста тъпо, догматично, подлизурско, уви!, типично българско и ще го кажа - селско.
Не съм го познавала като човек, нито като председател на българските писатели, нямам представа какъв бил, какъв не бил, защо бил такъв, защо не бил онакъв, а и не е нужно, имам неговите думи и това е, защото поезията е поезия и точка. Поклон пред думите.

---------------------------------------------------


***
Ти сън ли си?
Или те има?
Или си утринна звезда-
далечна, но със близко име,
която свети без следа.

И ту засвети,
ту угасне
на моята любов лъча.
Аз ту те нарека прекрасна,
ту изненадан замълча.

Къде отиваш?
Де изчезна
надеждата да бъдеш с мен?
Сърцето ми- тревожна бездна-
живей щастливия си плен.

Мечта ли си?
Или те има?
Ти огън ли си?
Или дим?
Защо си тъй неповторима,
щом този свят е повторим?!

Павел Матев

Редактирано от temptress на 06.02.06 12:45.