"инверсия - 1. литер. стилистична фигура - разместване на обикновения ред на думите в изречението или словосъчетанието за постигане на изразителност и емоционална окраска на речта"

това не е псевдонаучно, а си е термин, който се използва не само в литер. критика, но ето че в речника дават на първо място литературното използване. "инверсирането" си е негова измислица, защото такъв глагол не знам да има, но си е разбираемо общо взето.

в крайна сметка изречението не е дълго (какви изречения по 5 реда съм виждал...), като изключим инверсирането няма научен жаргон и за разлика от доста изречения в тази област има някакъв смисъл - въпросното стърчене визира ботевото "стърчи, аз видях, черно бесило", което наистина е с разместен словоред, като глаголът е на първо място и така му се поставя емоционално и смислово ударение, което после съчетано с "виси на него със страшна сила" (пак инверсия) има много силен ефект и като звукопис и като смисъл.

аз цинично бих казал, че Ботев си е напасвал римата и затова е обърнал наопаки изречението, но в крайна сметка страхотно се е получило - този точно момент от стихотворението си е почти легендарен.




по темата - първо не съм убеден, че човекът го е писал този анализ за децата. може да си го е писал за възрастни, после някой акъл да е решил да го добави текста в учебника.

второ не виждам досега някой тук да е предложил алтернатива. мен ако питаш изобщо не трябва до 11 клас да се чете литературна критика, трябва да се научат първо децата да си формулират свързано и последователно мисълта (доколкото има такава), а не да зубрят наизуст фрази, които не разбират.

литературната критика си е точно такава дрисня. това изречение по принцип изобщо не е характерно за типичната лит. дрисня. пак призовавам ако някой има нещо, което е по малко дрисня (за същото стихотворение) да го даде тук за сравнение. че то дори обяснението в речника на "инверсия" е достатъчно дрисливо - "словосъчетанието", "емоционална окраска", пфу!