Повя ветрец, разлюля малините, на дупето на мелеза стана едно такова приятно, малко влажно и топлина се разля по долната част на късите му крачета. Само липсващия му крак остана сух, поне на теория. Мелезът се отръска с отвращение и си облиза гъзъ, направи няколко вяли опита да зарови следите от това, което никой не видя и отхапа три малинови листа. Ей така, за късмет и за драматична промяна на действието. Облаците се сгъстиха, ветрецът се усили в торнадо и вдигна мелеза заедно с част от пейзажа и започна да ги движи по някакви негови си траектории. После му писна и ги пусна на земята. Пусна ги отвисоко, а това не е особено здравословно за част от тях. Ето запис на мислите на мелеза, в периода от пускането му до стигането на ДМТ. ДМТ да се разбира "долна мъртва точка". Самата точка не е мъртва, но има достатъчно основания да бъде наречена така, приемете това на доверие! Та, ето и самия запис, и не ме питайте кой и при какви условия го е правил:
"О, най-сетне! Този тайфун съвсем ми завъртя главата. Къде ли съм? Имам ли щети? Проверка: три крака, две топки, едно ухо, всички по-важни части са си по местата. Уау, но аз падам! Ще се размажа! Не, това е вода, а аз мога да плувам. Спасен съм!"
Пльок! - такъв е звукът от падащ в/у делфин мелез, който прави двойно задно салто в открит делфинариум. Двойното салто го прави делфинът, мелеза осъществява доста по-сложна фигура. Един дебелак от публиката получи колики и пръдна. Аре, че ми писна на кура, надявам се, че на вас ще ви е още по-забавно!

Аз съм кучето от крайния квартал и тази нощ ще легна в лепкавата кал.