Ей, как ме върна години назад.

Не намерих камъка- той мен намери.
Наведох се и го взех в ръцете си.
Огледах го от всички страни. Истински красавец.
Сложих го в ръцете на В. ден преди да отлети.
С пожелание да отнесе в Германия късче от България.
Не вярвах, че ще го запази. Само аз пазех камъните си.
Първата снимка от новия й дом беше на българския кът-
Бродирани карета, икона, трикольорът и моето камъче, наредено до тях.

...Да не си ядосан? Ноздрите ти се разшириха! Мисля,че ти виждам мозъка!...