|
Хомосексуалността в литературата за деца и юноши
Thomas Chaimbault
(превод със съкращения)
--------------------------------------------------------------------------------
1. В търсене на своята самоличност
Основната идея на литературата за деца и юноши е формирането на самоличността на младия читател, учейки го и възпитавайки го в определени човешки ценности. В областта на сексуалността обаче, той се сблъсква с някои трудности при идентифицирането си и с наличието на неизменните, добре познати стереотипи, според които например момчето трябва да е силно, а момичето - крехко и сериозно.
1.1. Роли и ценности
Детско-юношеската литература (ДЮЛ) не е безплатна. Като всеки друг вид литература, като всяка фикция, тя позволява да се придаде смисъл на един живот, в който невинаги има такъв, като тази функция е още по-важна с оглед на това, че е адресирана до подрастващите. Именно заради това Francis Tremblay, цитирайки Umberto Eco, казва в своята "La fiction en question":
"Именно за тези деца мисли Еко в своите разходки из света на приказките, когато асоциира ролята на фикцията с тази на играта:
Малчуганите играят с дървени кончета, с кукли или хвърчила, за да се подготвят и съобразят с физическите закони и с дейностите, които действително им предстои да вършат. Подобно, да прочетеш един разказ означава да изиграеш една игра, чрез която да се научиш да възприемаш истинските (значими) размери на това, което се е случило, случва се и ще се случва в реалния свят."
Роля на детско-юношеската литература
Характерен за книгите от този жанр е стремежът за вписване на сюжета в рамките на съвременното общество с неговите проблеми. "Политическата, социалната и демографската еволюции направиха нашето общество мултикултурно, а авторите добре усетиха, че възпитанието в плурализъм - дори и винаги да е съществувало - се превърна в една необходимост, която не се случва от самосебе си. И така нарасна броят на романите, говорещи за интеграция, за расизъм, за сегрегация от всякакъв тип", твърди Marine Dormion в една разработка, посветена на възпитанието в толерантност чрез детската литература. Там авторката илюстрира как децата, страдащи от физическа особеност, бързо биват посочени с пръст и биват третирани като "малки, грозни патета", как писателите засягат проблема за културното различие, служейки си с персонажи, които трябва да търпят недоверие и враждебност. Нетолерантните образи пък, напротив, биват представени като гротескни със своята подлост и постепенно биват отбягвани, докато онези, които в началото на романа са в неизгодното положение на отхвърлени, успяват да се интегрират и да познаят приятелството и любовта.
В случая с хомосексуалността ролята на този вид литература се отнася до едно друго измерение. В действителност, различието може да дойде отвън, от другите, но може да е и вътрешно. Така например в "Le secret d'Ugolin" ("Тайната на Уголен"), Béatrice Alemagna ни показва едно чудесно породисто куче, гордеещо се с това, че е куче, но което дълбоко в себе си мечтае да бъде котка. По тази причина бедното животно се държи странно, а неговите родители нито разбират, нито искат да разберат поведението му. А то не обича да яде месо, например, нито пък да си играе с другите овчарски кучета и в крайна сметка се оказва изолирано заради асоциалното си поведение:
"Той наистина е много странен!", си мислеха другите кученца от селото",
докато в ума му се върти само как да лови лястовици. Оттогава различното кученце става тъжно и започва много да се срамува от себе си, докато не открива щастието си в решението да живее така както му харесва - като котка, макар и с външността на куче.
1.2. Идентифициране с хомосексуален персонаж
Макар концепцията за идентификация да е толкова стара, колкото самата литература за деца и юноши, тя не е толкова очевидна, когато става дума за хомосексуални персонажи - както от гледната точка на читателя, който на първо място се сблъсква със социални норми и прояви, така и от позицията на издателите, загрижени да се харесат на аудиториите си по повече или по-малко комерсиални причини.
Понятието "идентификация"
Характерна особеност на детско-юношеската литература е използването на главни герои, които са на възрастта на читателите с цел последните да се идентифицират по-лесно с тях. Идеята за отъждествяването е психологическата операция, чрез която личността се изгражда и диференцира. Annie-France Belaval посочва:
"Идентификацията е психологически процес, чрез който субектът асимилира даден аспект, характеристика, атрибут на някой друг и се трансформира изцяло или частично по модела му. (...) Героят в книгата никога не е съвсем същият като читателя, именно тази граница позволява успешната идентификация; тоталното сливане би прераснало в душевно объркване и би било неадекватно на психологическата цел: израстване чрез идентификация с любим човек, комуто се възхищаваме, но оставайки верни на себе си, т.е. различни - чрез самоанализ, осъзнаване на собствената си индивидуалност."
Малкият читател се поставя на мястото на героя от историята, приемайки идеята, че реалността в книгата може да бъде и неговата реалност, и възприемайки поуките, достигнати от героя, като свои собствени. Разбира се, тук не става дума авторът да предлага хипотетични решения на всякакви проблеми от действителността, а по-скоро да даде насоки, които читателят да следва. Т.е. детско-юношеската литература се явява като средство за разчупване на самотата, в която често се затваря младият човек, поради липса на комуникация.
Пречки и прояви на хомосексуалността
Въпросът за хомосексуалността може да породи моментни или по-сериозни и трайни тревоги у юношите, които тепърва откриват своето тяло и това на противоположния пол. Всъщност, в чисто физически план, бисексуалността остава потенциална възможност до зряла възраст.
В случаите, когато един объркан юноша си задава въпроси относно своята сексуална ориентация, е възможно той да стане жертва на негативния социален имидж на хомосексуалността. Живеем в общество, в което сексуалната норма е хетеросексуалността. Юношата, който желае или си въобразява, че желае някого от собствения си пол, се оказва често в плен на съмненията и дори на емоции на отричане и отхвърляне на себе си. Уголен, в цитирания по-горе пример, се срамува от себе си и възприема даден тип социално поведение. Това виждаме и в обажданията на младежите по Ligne Azur - една открита линия за тези, които търсят своята сексуална идентичност. Повечето от обажданията са от млади хора, които не се чувстват добре, изпитват мъка и срам, но в същото време и страх от това да откриеш, че си хомо- или бисексуален в една възраст, в която все още търсиш опора, на която да стъпиш, и имаш нужда от приятели. "Думи като "педал", "педераст" допълнително усилват тежестта на схващането за "ненормалност". Така, последната бива възприемана вече не само като нещо "извън нормата", а като умствено разстройство(...). Да си анормален не се асоциира само с проявата на различие, а с патология" обяснява Claude Julliard, за когото идеята за "нормалност", т.е. двойка, изградена от мъж и жена, е дълбоко вкоренен стереотип в представите на обществото, отричащ всичко друго извън нея. В този смисъл, хомосексуалният мъж е феминизиран и "чупи китки", страхлив, слаб, изобщо противоположност на всичко, което един мъж би трябвало да е, а хомосексуалната жена притежава всички черти за един мъж - силна, с късо подстригани коси, обута в панталон и дори агресивна.
Тези идеи са често срещани сред обаждащите се на Ligne Azur и то най-вече поради факта, че децата възпроизвеждат прадразсъдъците на родителите си. В крайна сметка, феминизираните мъже си съществуват и не е необходимо те да бъдат заклеймявани. Впрочем две книги показват такива по съвсем явен начин : "Le voyage clandestin" ("Нелегално пътуване") на Loïc Barrière и "Vue sur crime" ("На местопрестъплението") на Sarah Cohen-Scali. Там не се подчертава самата феминизираност, а обвинителния поглед на обществото към нея, поглед, способен да всее страх у младите от това да станат негови жертви на свой ред.
Тези негативни прояви ще попречат на всякаква идентификация, дори биха довели до отказ от такава при читатели, които са затворени, също като Уголен, в асоциално и самотно поведение. Книгите могат да им помогнат, предоставяйки им пространството, от което те имат нужда.
Става видно, че детско-юношеската литература е призвана да изиграе специална роля в този аспект, именно предлагайки представи и идеи на подрастващите, различни от тези в медиите и най-вече по телевизията. Но като всяка медия, този вид литература се развива в същия ритъм като обществото, което я ражда, и в този смисъл образите, които тя създава, са далеч от това, което би трябвало и е необходимо да бъдат: модели, достъпни за всички.
Дълго време издателите бяха особено предпазливи, загрижени да не попаднат под ударите на закона за "изданията, посветени на деца и юноши" и интересуващи се най-вече от продажбите си, което предполага, че трябва да се харесат на родителите - потенциалните купувачи: "големият страх на родителите е, че ако в една детска книга се говори за хомосексуалност, това може да внуши разни неща на детето, че то може да се "зарази", потвърждава една издателка. Но има и такива издатели, които заявяват желание да отидат по-далеч. Например Geneviève Brisac смята, че "проблемът е не в самата хомосексуалност, а в хомофобията", а Christian Bruel добавя: "Необходимо е да се убеждава, налага се в тази област да се води една културна борба в широк смисъл. Издателите би трябвало да възлагат поръчки за творби по темата "Какво следва от това?", а не за "Защо не?", при условие, че се внимава със създаването на "книги-симуланти", както препоръчва Thierry Magnier: "ако в качеството си на издатели искаме да популяризираме хомосексуалността и да спомогнем за приемането й, то би трябвало да отредим на тази тематика еднакво третиране и отношение като с останалите".
|
хомо
