|
Седнали сме в кухнята и пием лимонада.
Т.К: За какво да те питам първо: за ебане или за литература?
Десп: Ами и двете са ми еднакво мъгляви …
Т.К: Имаш ли любим автор?
Десп: Рей Бредбъри, може би …
Т.К: Запознай ни, какво ти носи като писател.
Десп: Чувствам го най-близък до мен, точно тази романтичната нишка, която винаги пълзи във всичките му неща. Имам един любим разказ, космически кораб се взривява в космоса, космонавтите се катапултират някак си и се оказва, че всеки лети в различна посока в пространството. Все още се чуват там по микрофончетата в скафандрите си и си говорят. Единият лети към Слънцето, другите към други обекти, само един от петимата лети към Земята. Споделят си най-последните чувства и мисли, всички сякаш завиждат на този дето ще се разбие в родната планета. Той им споделя, че преди да изгори в атмосферата най-много би искал да направи още нещо полезно или хубаво за някого. Точно когато се врязва в небето на Земята едно дете вижда падаща звезда и си пожелава нещо.
Т.К: Аз съм кораво копеле, такова нещо не може да ме трогне. Викаш ли по време на секс?
Десп: Не, повече се смея.
Т.К: Какво смешно има?
Десп: Ами … може би пениса ме разсмива …
Т.К: Ако видиш моя ще заплачеш … /тук се смеем като идиоти и двамата/. Като дете какво четеше?
Десп: Пак такива сантиментални истории. Имах една любима /тук правя знаци да не почва да разправя, но тя не ми обръща внимание/ за един град, който е прокълнат и се появява през 100 години за по един ден и изчезва. Проклятието може да бъде развалено само ако някой чуждоземец влезе там и си купи нещо от града, каквото и да е. И влиза едно момченце, започва да търси пари, напразно обръща джобчетата си, толкова му се молят всички от града, но уви, няма нито една монетка и града така си потъва отново до следващите сто години.
Т.К: Чавето ги е изхарчило за дрога. Не се коси. От пресата какво четеш?
Десп: Само местните вестници - ако има моя статия. Всъщност чета само нея.
Т.К: А ако няма?
Десп: Депресирам се …
Т.К: Какво намираш в клубовете?
Десп: Каквото падне /хили се хитро/.
Т.К: А какво търсиш?
Десп: Избивам комплекси, както и ти.
Т.К: Твоите какви са?
Десп: Имам проблеми с общуването на живо.
Т.К: Не забелязвам такива.
Десп: Вече съм почти излекувана. Е, сега имам други отклонения. Не мога да общувам с хора, с които не съм чатила /сигурно се шегува, смее се/.
Т.К: Защо се самономинира за модератор в онзи клуб. Мразя те, кучко!
Десп: Стига де, все някой трябваше да стане. Не забравяй, че бях избрана с мнозинство 3:2 за мен.
Т.К: Кефя ли те като мъж?
Десп: Ще публикуваш ли отговора?
Т.К: Зависи ...
Десп: Хубав си, ама си прост.
Т.К: Обичам да се правя на тъпак.
Десп: И аз, но при теб става по-естествено ... /смига ми, сваля ме кучката!/
Т.К: Още ли работиш за ДСБ? Беше много ентусиазирана.
Десп: Само по избори съм така. Като дойде време пак ще им помагам.
Т.К: Другите избори кабинетът е наш, мамка му! Доган дали ебе Станишев?
Десп: Има една яка карикатура от Доньо Донев – всички политици от старите вождове чисто голи и в кръг всеки пъхнал пръст отзад на този пред него, като хорце ... И сега така се задоволяват взаимно, само нашите са железни не се дадоха на никой да ги гласи. Сами срещу всички.
Т.К: Писна ми от теб. Последен въпрос: Размера на сутиена?
Десп: 80 D
Т.К: Повече ме вълнува истински ли са …
Десп: След интервюто ще ти дам да провериш.
Т.К: Баси, кучката си … приключваме значи.
Интервюто завършва по абсолютно непредсказуем начин.
Има ли други желаещи?
|
тъпото копеле прави интервю на десп
