във виртуалното пространство на форумите за мен има два вида теми: или такива, на които си заслужава да отговоря само с едно изречение (или междуметие), или такива, които са толкова интересни и пространни, че ми губят времето за работа. и обикновено става така, че на последните също отговарям с едно изречение.

иначе количеството информация, което човек може да обмени в устен разговор за единица време, е доста по-голямо. в нета, поне според личен опит, докато си подредиш мисълта, докато натракаш един постинг-чаршаф, докато го закръглиш реторически и стилово, докато си го препрочетеш... и то минали 40 минути. така поне аз знам за себе си, че се прави хубав, сочен и пълноценен коментар на дадена тема.

казвам това не за нещо друго, а за да обърна внимание, че освен гьонсуратлък може да има и други фактори, възпрепятстващи пълнокръвната форумна комуникация по принцип.

честно казано, напоследък задължителното мислене по работа ми идва толкова байгън, че изобщо не ми се говори за литература. може би само за антипоезия. ще взема да пусна такава тема.

ПС иначе интервюто беше интересно, благодаря.

Природата чука на мойта врата, с усмивка перверзна крилете ми вдига...