Дълго е. Сега като казвам, че е като за тригодишно дете не съм намерила по"несълзливи думи" като тези, например - методиката за корекция на вторичните отклонения и/или обучение на лица, които са загубили способност да разбират чуждите думи, да изразяват своите мисли чрез думи прилича на обучението на лица от предучилищна възраст и се ползват със същия набор от средства, каквито обикновено се прилагат при деца и т. н. А останалото за хората, до които искаш да стигнеш рекох, защото ми се стори, че ти имаш някаква наистина светла, не като цвят, представа за афазията. После пък, за да обясня "канала" око и "канала" ухо при Вернике и нарушенията трябва да нарисувам цяла схема... Остава да приемеш на доверие, че някои афазици наистина се "обучават" по начина, които се опитах да обясня от говорни терапевти. Защото няма начин да изградиш от състояние "разпад" на реч без да започнеш от наистина прости неща - буква и знака за нея, дума и значението й, състоянието на "норма". Просто досега не са измислени други подходи, средства.

И по последния абзац - най-пълният сайт за литература с текстове е правен от сляп човек - без монитор точка цом. И е приложим за слепи. Сляпоглухите говорят с ръцете си, докосват с пръсти дланите и всяка част от ръката може да е буква и всяка конфигурация от пръсти, егаси как се изразявам, всеки знак с ръка за тях означава някаква дума. Тези неща, "езиците" за хора с дефекти и начините те да бъдат научени да ги използват са вече измислени.
На мен ми бе интересно едно време как един сляп може да различи бутилка на фанта от бутилка на тоник, да речем, без да говори и без да опитва. Тоест без да пита. Защото на етикетите им няма знак за различаване, а върху банкнотите има.
Пък и самият проф. Л. Мавлов казва, че първото усещане на човек, след като се роди, е именно тактилното усещане - допир или топлина или студ, доколкото те се усещат чрез кожата, а май няма как иначе. Хората с афазия, слепи или глухи, сляпоглухи и т. н., които не страдат от някакво психично заболяване или не са изоставащи в развитието си - дебили, имбецили или идоти възпримат литературата по начина, по който и всички останали, но достигат до нея, литературата, по друг начин. Някои от тези хора, като слепите, по-бързо развиват абстрактно мислене и слепите деца на 6 са понякога дори по-умни, поради тази причина, от виждащите деца на същата възраст. Това не е правило и не важи за всички, но се отбелязва от всички, които работят с такива хора. Доста от изследванията в невропсихологията пък се опират на изследвания на пеленачета. Но сега да не кажеш, че е пак сълзливо. На деца под 6-месечна възраст)

Acropolis adieu