|
Тема |
Re: кучето на дъждовната жена [re: kpилe] |
|
Автор |
зy (каквато-такава) |
|
Публикувано | 21.11.05 14:51 |
|
|
Их, маа му, разбирам, че искаш да ме докараш до тона на даскалката от кучешкия силует и тъкмо обсъждам със себе си възможността да ти доставя тоз' плезир. Хайде, като за един път ще опитам, нали казват, че един път не е навик.
За тези от първите редова казах само, че сухарката от катедрата предизвика у тях желание да излязат от сухарството, и понеже бяха най-близо, и понеже нямаше как да се щипят и да си пускат ръце, и понеже нямаше как да си отворят под чина Керуак или Виан, бяха принудени да проявят въображение по две линии - 1. да не се издават какво правят, 2. да записват с отегчен виднеща, които са им по-интересни за четене от диктуваните "стерилни" работи от катедрата. Един го нарича лицемерие, друг творчество . Терминологията не е важна, важното е, че е вид пасивна съпротива, която отключва неподозирани инвентивни способности и и открива креативни алтернативи за по-късна самореализация. Ух, ай стига, вкусът ми е сякаш съм дъвкала стар, прашасал килим.
Живот и здраве желаем.
|
| |
|
|
|