|
Тема |
Re: such a cliche [re: ДeбeлorъзHинджa] |
|
Автор |
Okaян яcтpeб (жар пиле) |
|
Публикувано | 16.11.05 18:28 |
|
|
Морава, разкошна морава, високи треви... Паломита усещаше докосването им по голите си бедра, долавяше и разноликото ухание на билки и дребни цветенца. По кожата й блестяха перлени капчици, извикани наяве от яркото слънце. От кораловите й устни се изтръгна радостен вопъл, тя почти бе готова да запее от щастие. "Салваторе! О, Салваторе!", извика тя и гласът й сякаш я извади от транса, в който бе изпаднала.
Паломита отвори очите си с цвят на теменужки, но по устните й лепнеше онова име, което я караше да се чувства жена, да тръпне от глава до пети и да потъва в омая. САЛВАТОРЕ! Като свещена мантра тя повтори още няколко пъти името му и примигна с дългите си клепки. После размърда снагата си с котешка грациозност и усети дълбоко в тялото си сладостна вълнА от вчерашните спомени.
Като за начало как е? Ако ви кефи, ще ви разкажа защо Паломита е пометена от сладостна нега, кой е Салваторе, а също и някои други неща.
|
| |
|
|
|