|
Напихме се.
Прищя ни се да си попеем.
В началото една запя "Къде си вярна ти любов народна". Много старомодно. Веднага й се скарахме да млъкне... И не, че пееше фалшиво, ами единствено защото имаше брадавица на челото. Присмяхме й се, тя пък се разплака.
Майтап.
Отнякъде един дебело се обади "Шуми Марица".. Сритахме го. Няма да ни дава тон в живота. (Айде, можем и без него). Сами си продължихме "..окървавееееена...."
После спряхме.
Забравихме си думите и някой там подхвана "Градил Илия килия..". Съгласихме се. Запяхме кротко "ох, аман, амаан..", но един друг се провикна да сме спрели с простотиите.
Щял да ни изпее "О, соле мио".
Някаква го сръга да мълчи. Не го е срам! Жена му била курва.
Той скочи и й шибна два шамара. Бил вдовец. О, много смешно стана.
Оная побесня и го наплю. (Певеца). Развика се, че всички сме били простаци. Ядосахме се и я напердашихме.
Отнякъде пък някаква изпъна гръден кош и записука "Арията на звънчетата". О, тая беше лесна. Един я плесна през устата да мълчи и тя припадна.
Боляха ни главите.
Друг пък дребен (с пъпки) се провикна : "Айм джъст а джиголоууу". Глупости. Наритахме го яко (да си гледа пъпките)...
И пак си почнахме "Шуми Марица" отначало. Напъна ни отвътре зрял патриотизъм. Докарахме сега до "люто ранена".
Обаче спряхме за наздравица. Утре ще му мислим..
А някаква запя печално "Я кажи ми, облаче ле бяло". (Къде се сети!)..
Това ни натъжи и се разплакахме. Ядосахме й се, че ни разстройва, набихме я и я изгонихме.
(Разкряка се. Кретени сме били.)
Тогава някой ревна: " една мадама... ме фиксира, ала не може... да ме гипсира, щот нема бирааааааааа.."
Ревнахме и ние – “Ааааааааа, щот нема бира и сърцето ми направо, направо спира"...
Точно се разбрахме и разнежен баритон подхвана " Любви все возрасти покорн..." Изобщо не можа да продължи.
Оная с арията на звънчетата дойде на себе си и злобно го ухапа по ухото.
А той пък мъжки я удари между веждите и ние (като кавалери) се хвърлихме юнашки да го бием. Не, че нещо...
Впрочем, оказа се по-як, отколкото изглеждаше. Накрая го набихме хубаво.
Отнякъде един пък (как му хрумна!) изпружи дрезгав глас "Десятый наш десантный батальон!!...". Това е работа! Хареса ни и заревахме.
Тогава някой викна, че е чул, че някой някога изкряскал "Грабвайте телата!". И то не го бил чул, а друг един му казал. Говорело се.. Филм ли било, някъде го чел ли...
Така и не разбрахме..
Един понечи да ни го цитира (рецитира), но пък на нас ни беше писнало от глупости и го набихме.
(Разбира се, и той не ни остана длъжен.)
Оказа се, че свършва и ракията.
Доспа ни се.
Заспахме хармонично.
Далече някъде се чуваше "...окърваве-ена......искра лю-ю-бородна......къде-е-е си вярна........ох, аман, ама-ан........шу-уми Марица.......с чу-ужди хляб делилооооо...."
|
Сюита Bulgarica
