|
Ярки. Нощем. {моята музика}
01. koop [bright nights]
Нощем, когато отново не спя, ми се причуват светкавици. Мозъкът стърже в някакви честоти... Такива, от които ти се иска с целувка да убиеш всички живи хора. Боли ме главата, а порите ми плачат за глътка чист въздух. Толкова боли мисълта, че с нея мога да избивам всичките си микроби. Ще пребъде чистотата. Ще започна да чувам птиците, които пеят през деня когато мен ме няма тук. Ярки нощем ще бъдат всички, които не са заспали като мен - будни.
02. Matthew Herbert [leave me now]
Започва второто парче! Оставете ме на мира! Приплаквам от уплаха...Една жена се изкрещя. Не е ли самоубийствено да крещиш от самота. Уж си сам, тих, тъжен и спокоен, а гласовете в теб си правят парти. Никой друг не се весели, а само ме гледат мило, което все пак ненавиждам, защото ме виждат. Тъжно им е за мен, а това не ми харесва. Да ми съчувстват като ме оставят на мира.
03. Onda [happiness is free]
Когато бях различен от този, който не сънува през деня, щастието ми бе свободно. Сега когато не съм по различен от този, който сънува през деня, не сънувам щастие. Сънувам черни тигри, които хапят зайците в главата ми.......Всички сте чували как пищят зайците, когато ги боли.....Главата ми избухва в сияние.
Дали съм свободно падаща звезда?
04. Thievery Corporation [The mirror conspiracy]
Леко сладка мисъл ме догони. Пак е тъжна, но маха единствено мъртвите кожи от ръцете ми. Като припаднал призрак в пространството се реят всичките ми хубави мисли. Бразилска топлина и бели зъби се смеят, защото преди да се заровя в земята ще изтанцувам нещо мудно, нещо скучно...Нещо от което ще заспиш. Тогава няма да видиш на къде ще поема, защото е по-леко да не знаеш.
05. Lamb [lullaby]
Вечер когато заспиваш, аз единствен ще пея по ужасно от разранените котешки муцуни. Светят очи, които идват към мен. Плавно изпадам в поредната клюмнала поза, а музиката е заспала. Почти няма такава. Само гласът е високо в небето и разхвърля всички звезди натам, накъдето няма да им е добре. Ако луната беше лоша нямаше да има музика през нощта. Аз като поредния болен херувим ще си скъсам крилата. Така ще съм по далече от луната.
06. Libra [someday]
Някой ден далеч от тук, няма да има музика и тогава ще ми се пръснат ушите. Очите ми пък се свиват единствено, когато ги погали цигарен дим. Плащат му с около три сълзи, изсъхват и така до следващата хубава песен.......А ако някой път тя не се окаже хубава?......
07. Moby [sunday]
Неделя. 16:00 часа. Чай с ванилия и мед. Английска електронна музика и меко, кожено кресло. По стъклата ако чука дъжд става още по-студено. Всяка глътка, нота и пейзаж те натискат повече и повече в краката. Стават тежки, или просто неискаш да си отидеш от този сивкав рай. Няма по красив ден от неделя, но само когато той е тъжен. Иначе е просто повод да поспиш, а аз нали разбирате...Това и не правя.
08. AIR [all i need]
Скърцат плочките отдолу. Вече сам не стъпвам по тях за да не се дразня. Все повече ми тежат очните завеси. Всичко от което се нуждая сега е да намеря точка на пречупване и да счупя съня си. Ако си рисуваш на сън премеждие, трамплин или последствие, то те никога няма да се окажат същите. Сънувал съм всичко от което се нуждая, за да съм пълноценен, но само се трупат пластове и вместо пълноценен ставам многопластов.
09. the air i breathe [kid loco remix]
Тази не обичам да я слушам. представете си, че съм заспал....................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................
10. Lali Puna [together in electric dreams]
Вече ме виждате заспал и спокоен. Сънувам сънищата си като кабели през които тече електрически сън. Пипнеш ли го ще те убие, защото си е мой. Дай ми всичко, за да мога после и аз да ти го дам. Искам да съм бил най-възходящ, но не и най-паднал. Избухвам на сън. Ако сега ме докоснеш пръста ти ще хлътне. После няма да забравя да се материализирам. Винаги ще съм с теб в този електрически сън.
11. Antenne [here to go]
Най-тъжно е към края. Вижда се и приближава. Попадам в клопка на дъжд и остават още три парчета. Ами ако не наредя моята музика, така както ми идва да направя сега? Ако в момента в който спра да слушам, изчезнат всички ноти, кой ще прави от черните точки приказки за депресирани хора болни от инсомния? Искам всеки път, когато се сабуждам да съм забравил за този страх.
12. Antenne [whispering]
Шепнат ангелчета обсебени от дяволи. Това си е интересна гледка. Като малки плочки от домино, но не оформени, или по-скоро черно-бели блясъчета, които пърхат мигновенно и някак невротично. Гледал съм ги дълго и после очите ми парят. Шепнат всички, които неискат да ме събудят, а когато съм буден тях винаги ги няма. Те просто не искат да си говорят с мен.
13. Sigur Ros [svetn-g-englar]
Болни бебешки муцунки. Оцапани с кърма танцуват върху топлата трева и не виждат колко са умрели. Аз по време на 13 винаги умирам по мъничко за да имам и за напред. Млад съм още, неможе изведнъж. И когато плача, плача и пак плача, късам си връзките, изгарям им роклите и всичко спира да танцува. Смутено, неосъзнато и нереално....Когато е такова, никога не ме боли.
14. Koop [bright nights]
Тук винаги не стигам до самия край, а всичко започва отначало.....
Нощем, когато отново не спя, ми се причуват светкавици. Мозъкът стърже в някакви честоти... Такива от които ти се иска с целувка да убиеш всички живи хора..... Ярки нощем ще бъдат всички, които не са заспали като мен - будни.
Пак съм слушал музика, докато съм спял......
М
и
н
а
в
а
щ
••
watch if you're smart!•••
|
[ Bright Nights ]