Защото събужда заспали емоции. Или може би ги възкресява?
Защото е оригинално, с някакъв подмолен ритъм, който после остава направо в сърцето.
Защото създава усещането за нещо непостижимо, но въпреки това усещане, човек намира в себе си и копнежът да го достигне, и утехата, че този копнеж няма да бъде разбит в реалността - именно защото е копнеж по непостижимото...

Ех, как да ти обясня? Просто за мен то е изключително!

Харесва ми /думата е слаба/ и "Дъждовно недокосване". И "Зададена суицидност", макар че заглавието ме отблъсна в началото.
Имаш гениални попадения! Продължавай, не се обезкуражавай от разните повърхностни типчета, които бързат ли, бързат - алчни да критикарстват, дори още преди да са прочели написаното.

Очаквам новите ти творби с нетърпение

П. П. Тъй като предполагам, че мнението ми ще предизвика раздразнението на някои фигуранти тук, ти отговорих с регистрирания си ник. Всъщност не знам защо вчера ми хрумна да си лепна името Лидия

УСПЕХ!