|
Тема |
Олово [re: kpилe] |
|
Автор | desp_ (Нерегистриран) | |
Публикувано | 01.11.05 13:19 |
|
|
Eвгени отбираше оловните топчета и слагаше в една кутийка. Пастрокът му беше казал да сложи тежести с най-различна големина, за да могат да хвърлят на различна дълбочина въдиците. Миналата седмица комшиите им бяха наловили цяла кофа червеноперки и костур. Евгени преглътна, като се сети как ухаеше от Красьови на пържена риба и продължи да пълни кутийката с оловните тежести. Представи си как се прибират на другия ден с две кофи риба и този път другите ги гледат завистливо.
В пет часа през нощта една странна, почти мистична фигура се движеше по шосето. Мъж в инвалидна количка, която задвижваше с ръце, въртейки две дръжки и десетгодишно момченце качено отзад право на количката се придвижваха бавно нагоре по баира в тъмното. Все още беше нощ и движещите се баща и син едва се забелязваха. Чуваше се само леко поскърцване на въртящите оси, задвижващи количката на мъжа.
- Красьови наловиха една кофа – ние ще наловим две – каза весело Евгени.
- Ще ни вали през цялото време – каза мъжът – но като вали кълве повече…
От години просеше на едно и също място – един мост в центъра на града. Идеята на малкия да ходят за риба и от там да се прехранват му се стори като приятно разнообразие. Зад тях се чу шум от приближаващ автомобил. Инвалидът попремести количката в движение към страничната линия на пътя.
“Имам внук” си мислеше щастливия дядо в ладата. Беше пил повече, но по това време едва ли някой щеше да го спре. Най-после мъжко дете в рода му. Дори не намали скоростта на баира. Толкова му беше леко и весело. На тъмното шосе се чу силен удар. Пияният дядо изобщо не видя какво е, усети че го закачи с колата и че го влачи заклещено. От ужас дядото не намали нито спря. След петдесет метра нещото се откачи, но той не се обърна да види и без това беше абсолютен мрак – натисна газта още по-силно и се изгуби в тъмницата.
Беше шест часа сутринта, трябваше да съмва, небето започна да преминава от черно в оловносиво. Обещаваше да вали целият ден. На пътя лежаха разкъсани инвалидна количка, мъж в напреднала възраст и малко момченце. До крехката детска фигурка се търкаляха множество сиви тежести за риболов. Оловното небе се сниши над тях, сякаш да си прибере металните частици и прегърна телата.
|
| |
|
|
|