Само отбелязвам всеизвестната истина, че възникналите у нас емоции поради някакъв текст силно зависят от моментното настроение на четящия (най-малкото случилите се неща в краткосрочен минал период и предстоящите задачи в краткосрочен бъдещ период), както и ъъъ състоянието на околния свят (да го нарека така).
С две думи съвсем не е без значение дали чета криминале в автобуса или в 12 посред нощ на нощна лампа. Ако добавим и фактора дали през деня съм имала желание да хвана някого за гушата, както и дали утре не ми предстои среща на четири очи с шефа... нещата стават обект на теорията на вероятностите.
И друго – текста може да е гениален, но ако в главата ми върви безпокойството за болната ми майка (примерно) или пришката на левия ми крак на обувката... може да чета един абзац сто пъти и пак нищо да не вдяна.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите