виж, тази нощ ти зададох два прости въпроса.
първо те попитах:

защо се чувстваш длъжна "да направиш нещо" в този клуб?

защо ТИ искаш да направиш нещо, каквото и да е нещо.
не защо някой друг реагира на нещото, или нещата, които ти правиш, а защо
ти искаш да "направиш нещо".
на този въпрос два пъти в две теми стигна до задънено, защото започна да ми обясняваш как на тебе ти реагират и защо, според тебе, правят каквото правят.

с други думи - аз те питам едно нещо - ти ми говориш за друго.
говориш ми за огледалото, докато аз те питам за тебе. не за образа ти в огледалото, не за материалите, от които е огледалото...

вторият ми въпрос, също пределно прост както беше и първият, се свеждаше до:

защо ти е необходимо да се занимаваш с всичките тези хора часове наред всеки ден, при това при положение, че (ти) си ги характеризирала като хора без възможности, предвидими, некачествени и т.н.?

този въпрос също, както виждаме, достигна до кьор сокак, защото ти отново ми заобяснява как "те не те разбират" - написала си го в по-предния си постинг над картинката и по-нататък си коментирала какви избори имат те.

както отново ясно се вижда - обсъждаш огледалото и някакъв образ в него, докато аз те питам простичко - какво ти, ТИ, а не "те".

- защо ти се чувстваш длъжна да правиш нещо тук
- защо ти е необходимо да се занимаваш по десет часа дневно с една, според тебе, предвидима, неинтелигентна, неинтересна тълпа от хора без възможности, неграмотна, чалгаджийска, скучна, хленчеща, неприятна и изобщо.

що за мазохизъм от твоя страна ?
или не е точно мазохизъм ...
това питам - какво е? на тебе какво ти е и ти защо?

опитай се, ако е във възможностите ти, да се концентрираш върху простите неща, за които те питам без (да го кажа за четвърти път днес) да привнасяш инерция от разговорите си с други хора.

бележки няма да ти пиша, защото не намирам за приемливо да сменям платформата на този разговор.