Замисляли ли сте се над думите на Ст.Лец, че понякога най-добрия начин за самосъхранение е самоубийството, м? И дали всъщност наистина няма някой над нас?
Някой, който ни управлява като поредната асемблирана машина. Започва с монтирането на файлови системи и те оставя да се справиш с тях. Е, задължителните майка и татко може да ги манипулираш достатъчно добре, ако си дOбър. Тогава усложнява задачата - монтира братя и сестри, племенници, цяла плеяда роднини, началници, малки злобни хорица.
Охооо, това не те затруднява - поглежда в лог-а на глобалната система ТОЙ. Опитваш се да демонтираш нещо? Какво - наченки на самостоятелно мислене? Мдобреееее, промърморва ОНЗИ с добре познатата интонация на „сега ще видиш ти” - сяда и написва едно скриптче. Просто едно такова - да ти генерира малки безпомощни (и кой знае защо наречени „дъщерни”) процеси, които са някакво подобие на теб и които ще те принудят да използваш тия (мърморещите) файлови системи, докато започнеш да се задъхваш. Първи процес, втори, трети ... упс! - усеща се той - ресурсите май няма да достигнат и системата ще се самоизключи...яяя да убием единия процес.
ТОЙ те наблюдава така .... манупилираш успешно файловите системи, грижиш се за процесите си и пак се опитваш да разсъждаваш...
Тогава...тогава ще те отвори към света – я да те пробва как ще се справиш с комуникацията. А другите системи съвсем не са чак толкова доброжелателни. Ти – новопрохождащата сред тях система, се принуждаваш да затваряш портове, да ограничаваш достъпа и да се браниш с една едничка цел – самосъхранение. Усещаш, че като дадеш права дори само за четене те се опитват да изполват всяка необезопасена вратичка за да нахълтат с грубите си обуща и да те подчинят на волята си. Онези, получили и достъп за писане, подмолно и нагло започват да проектират своите мисли върху твоите, опитвайки се да те превърнат в тяхно копие.
Но пак успяваш да се стабилизираш. Управляваш файловите системи, процесите и връзката с другите системи с минимум ресурси и си гледаш своите си СОБСТВЕНИ приоритети.
Хех, тогава – решава ОНЗИ – ще те превземем по друг начин. И в някой прекрасен ден усещаш троянския кон в себе си. Разтоварил е той червея, който те гризе отвътре и заплашва да наруши добре балансираното равновесие. Живееш с червей, който те кара да правиш нерационални неща – да се радваш на зелената трева (сякаш е била някакъв друг цвят през цялото време), да въздишаш по лазурното небе (сякаш никога не е било такова), да слушаш захласнато песента на птичките (сякаш досега са мълчали) и да късаш листенцата на маргаритките (сякаш ще ти дадат отговор на въпроса “обича ли ме или не”). Е, намираш цаката и на червея – ставаш работохолик, алкохолик или някакъв-друг-холик само и само да запазиш себе си.
Май - мисли си ТОЙ - грешката не е в операционната система, не е във файловите системи, не е в процесите...може би грешката е още в асемблирането? Чуди се какво да прави с теб, как да закърпи положението и.....накрая просто те изоставя - да се питаш не хвърляш ли прекалено много ресурси; не губиш ли прекалено много енергия да пазиш целостта на системата си от злонамерени и нарочни посегателства; дали да продължаваш да игнорираш заявките на червея; дали всъщност с един switch off няма да спасиш ядрото си....
Оставил те е сам. Защото знае, че докато дъщерните процеси не станат самостоятелни, ти - голямата и отговорна система няма да се деасемблираш сама.
Но всъщност греши. Всеки го чака CTRL+ALT+DEL. Само дето някои системи решават да не чакат външната намеса, а да го направят сами.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите