ами... доста трудно ми е да кажа
ти видя ли оня ден ли беше, вчера ли... как се изложих в онази тема за "литературщината в живота"
помислих си, че наистина за "в живота" става дума, пък то било да сравним бигбрадър със сериалите и...
е, ми, така е то, като не гледам нито сериали, нито бигбрадъри, нито изобщо телевизия...
навремето обаче имах навик да пускам телевизора и той да си мърмори там, докато върша някаква пипкава работа, зад гърба ми.
та тогава съм се спипвала, че чувам някакви супергадости и ехиднича нещо там, пък не правя 2 крачки да го цъкна по копчето.
както и да е, това беше преди повече от 5 години.
тогава... абе просто един ден го хванах тва кутия и го занесох на тавана. по пътя усетих, че кабелът се изважда от щекера на стената и толкоз.
сега просто се пазя.
звучи ми на самата мене някакси егоистично това с пазенето, ама...
спомням си обаче това чувство, за което говориш и казваш, че не му знаеш името. май не е точно мазохизъм, ами някакво такова... откачено любопитство докъде може да стигне човешката простотия, ей така - абе как може такова нещо?! и пак стоиш и ... и докато ти писне, щото то, тя си е бездънна, що да се давим зорлем сега
|