именно. пазарът трябва да е единствено един от множеството принципи...
не основният и всеподчиняващият.
във време, когато дечурлигата имат за модел на поведение разните там от рекламите, когато маркетингът (най-общо казано) се е превърнал в диктатор на вкусове, идеали, ценности, модели за подражание и т.н., докато в разните там учебници и псевдонаучни книги пише, че имал мисията да открива и задоволява човешките потребности, не да ги създава...
равновесието е грозно нарушено, недопустимо, опасно.
опитай се да видиш днешния свят през очите на дете, превръщащо се в тийнейджър; през очите на масовия, относително посредствен дух, манталитет и ум. там е проблемът, а също и в това, че тези като теб, доста над средното ниво си представят света такъв, какъвто го виждат за себе си. слепи за това, което е светът за всички ония, долу, на средното и ниското (разбирай масовото равнище). само спорадичните сблъсъци с агресивността му те учудват за момент как може да има таквоз нещо, пък и на туй отгоре и да е толкова агресивно. и после пак, очите се прехвърлят на нормалните неща и го забравяш. до следващия път, когато ти напомни за съществуването си.
ето това е категорично приемане на битието, защото за теб и около теб опасност не съществува. с изключение на редките моменти на напомняне. тя е изключена от полезрението ти. това е твоят кич /по Кундера/.

знаеш, няма обида, няма стремеж за засягане. уверен съм, че не би ме заподозряла в такива неща. да речем, че е опит за провокация към размисъл в този дух.

------------------------
Слушай беззвучието...