много отдалеч трябва да почна, ако тръгна да отговарям на този ти постинг;
оставям настрана, че това за идеологическата цензура е 100% невярно.

относно другото:

Икономическият либерализъм се заражда в Англия в края на XVII и началото на XVIII век. Това е естествен процес, тъй като по това време Англия е доминираща икономическа сила в света и самата икономическа наука се явява главно английски продукт. Основните предпоставки за настъпващите промени в икономическия живот са, от една страна, свободните капитали, натрупани от търговски операции и от богатствата на новооткритите земи, а от друга, свободните от извъникономическа принуда хора, продаващи своята работна сила. В тази променяща се икономическа обстановка свободното предприемачество и ненамесата на държавата в стопанските инициативи и прояви на хората, осигуряването на индивидуалното право на икономическа дейност са зараждащите се принципи на икономическия либерализъм.

Двете основни характеристики на икономическия либерализъм са частната собственост и свободният пазар. Икономическата свобода е един от най-важните компоненти на икономическия либерализъм. Икономическата революция, довела либерализма на историческата сцена, променя въобще човешкия живот и води до политическа свобода и по-голяма справедливост по отношение на предприемачеството и инициативата на хората.
Философска основа на икономическия либерализъм е тълкуването, че обществото е създадено за човека, а човекът в съответствие със своите естествени права е свободен и в своята стопанска дейност. Това означава, че свободната частна инициатива може да създаде икономически ред, отговарящ на природата на човека, ако държавата не се намесва. Икономическата политика на либерализма дава така необходимата възможност на хората за свободна инициатива, отчитайки икономическите им интереси и нищо повече. Това е един от постулатите на икономическия либерализъм. Очевидно е, че институциите на либералното общество трябва да осигурят необходимия икономически климат за задоволяване на стопанските предпочитания на хората без принуда. Това може да се постигне чрез механизмите на свободния пазар с минимална или никаква намеса на държавата. Това е другият постулат на икономическия либерализъм.

В развитието на либералната икономическа мисъл могат да се обособят два основни етапа, първи - класически икономически либерализъм, свързан с нейното възникване и обхващащ периода XVIII – XIX век, и втори – неолиберализъм, свързан с възраждането и доразвиването на либералната идея през 20-те и 30-те години на XX век и продължаващ до наши дни.

Основни идеи на представителите на класическия икономически либерализъм

Най-видният представител не само на класическия либерализъм, но и на класическата икономическа мисъл въобще е несъмнено родоначалникът на икономическата теория Адам Смит (1723 – 1790). Уникалната заслуга на “бащата на зрелия класицизъм” е, че за първи път в историята на икономическата мисъл той успява да създаде една цялостна теоретична система от икономически знания за законите на пазарното стопанство.
“Апостолът на икономическия либерализъм” в класическата либерална традиция Адам Смит пледира за премахване на всички ограничения по отношение на пазара и предлагането на работна сила. Във фундаменталното си икономическо произведение “Богатството на народите” “шотландският мъдрец” застъпва идеята, че промените в политическата система се обуславят от промените в икономическия ред. Свободната търговия и въобще либерализмът в икономическия живот намират своето естествено съответствие в един конституционен ред, гарантиращ гражданските и стопанските свободи.
Смит разглежда личността от гледна точка на егоистичната й природа като “икономически човек”. Преследвайки своите егоистични интереси, човек по най-добър начин спомага за интересите на обществото – растежа на производителните сили и богатството. Смит счита, че движещите сили на икономическия процес всъщност са израз на естествени (обективни) закони, на основата на които се създава “естественият ред” във функционирането на стопанския организъм. “Естествената свобода” в икономиката, свободната конкуренция, ненамесата на държавата в стопанската система – това са условия за “най-благоприятно” прилагане на икономическите закони и постигане на “естествения ред”, а следователно на развитие на икономиката, растеж на богатството и благосъстояние на нацията.

Основен принос към теоретичното дооформяне и установяване на икономическия либерализъм в английската икономическа мисъл има Дейвид Рикардо (1772 – 1823). Той става теоретически изразител на движението за довеждане докрай на развитието на свободния пазар в Англия.

Класическата значимост на Д. Рикардо се състои в сериозното му постижение да представи категориите и законите на пазарното стопанство в монистично единство (за разлика от дуализма в творчеството на А. Смит). В главното си икономическо произведение “За принципите на политическата икономия и данъчното облагане”, което излиза през 1817 г., Рикардо поставя в основата на своята концепция трудовата теория за стойността, според която трудността на производството на стоката е правилната мярка на стойността й.

Рикардо довежда принципите на икономическия либерализъм до най-голяма висота. Той застъпва становището, че движещата сила на общественото развитие е само личният интерес, и затова разглежда системата на икономическия либерализъм като “естествено” устройство на обществото. Разработвайки проблемите на свободната инициатива, Рикардо прокарва и идеята за необходимостта от свободна международна търговия и обосновава икономическата изгода от международното разделение на труда и специализацията на страните в производството на стоки за експорт.

Достойни последователи на класическите мислители, но със свой собствен принос в икономическата наука и големи привърженици на либералната идея са представителите на популярния икономикс (икономически мислители, появили се като популяризатори на А. Смит и Д. Рикардо) - Жан-Батист Сей и Клод-Фредерик Бастиа.

Французинът Жан-Батист Сей (1767 – 1832) е повлиян силно от либералния принцип - laissez faire, както и от идеите на великото произведение на А. Смит “Богатството на народите”. В работата си Сей се показва като голям поклонник на пазара и пазарната хармония, обосновавайки възгледа за саморегулирането на пазара и безкризисното развитие на пазарната икономика, станал повече известен като Закона на Сей.
Сей формулира в няколко тезиса и своята оптимистична и либерална концепция относно кризите и регулативизма. В един от тях той се обявява срещу негативната роля на протекционизма във външната търговия и в полза на свободната търговия от позициите на взаимноизгодния позитивен ефект за развитието на националните стопанства от свободното им участие в международния стокообмен.
Придържайки се към принципите на либерализма на Смит, Сей пледира и за “ниска цена” на държавата в живота на обществото, за минимум държавна намеса във функционирането на националната икономика.

За Клод-Фредерик Бастиа (1801 – 1850) често се говори като за “френския журналист-икономист на XIX век”. В своето оригинално по характер творчество Фредерик Бастиа проявява умението си да съчетава икономически, философски и религиозни идеи за либерализма, като го представя не само като икономическо, но и като политическо, обществено явление. Бастиа поставя в центъра на своето творчество пазарната система, която определя като единствено възможна, естествена и хармонична. Тайната на хармонията той вижда в нейните източници: размяната и свободната конкуренция. А собственият интерес е в сърцевината на хармоничните обществени отношения. В своите произведения Бастиа се проявява като ревностен защитник на свободните пазари и търговия и противник на държавното регулиране на икономическите процеси.
Поява и развитие на икономическия неолиберализъм
Неолиберализмът се заражда през 20-те и 30-те години на XX век, а в следвоенните години неговите принципи се избистрят и утвърждават. Теоретичните основи на неолиберализма произлизат от класическия либерализъм на XIX век. Общото между теоретичните концепции на класическия либерализъм и неолиберализма е, че най-доброто икономическо устройство е това, което е изградено на основата на пазарното стопанство, което се регулира от механизмите на свободната конкуренция. Но за разлика от либералните класици, които изцяло отхвърлят държавната намеса в икономиката, представителите на икономическия неолиберализъм признават намесата на държавата в икономическия живот, но само когато тя запазва основите на пазарното стопанство и свободната конкуренция.
В исторически план неолиберализмът е антитеза на икономическата система на кейнсианството (икономическа теория, обосноваваща необходимостта от намеса на държавата в стопанския живот). Теорията за активната намеса на държавата в икономиката става господстваща в икономическата мисъл през 30-те и 40-те години на миналия век, но икономическите кризи от 70-те години показват, че: първо, държавата и правителствата са слаби регулатори на икономическия живот и второ, не е възможен икономически растеж в една постоянно дирижирана икономика.
След II световна война постепенно неолиберализмът започва да играе водеща роля в много страни на Западна Европа. Негови представители има в Англия (Лондонската школа), Германия (Фрайбургската школа), САЩ (Чикагската школа), Франция, Италия и Белгия. Основната причина за широкото разпространение на неолиберализма след Втората световна война се корени в конкретните икономически условия от този период и необходимостта от икономическа теория, чиито принципи да позволят ускорено развитие на страните след военната катастрофа.
В началото на 70-те години на XX век настъпва невиждан бум на неолиберализма в икономическата мисъл. В средата на 70-те години неолибералите получават общо признание след присъждане на Нобеловите награди по икономика на Фридрих фон Хайек и Милтън Фридмън. Неолибералната вълна залива индустриалните страни на базата на ускорения икономически растеж. Присъствието на неолибералите в икономическата мисъл е ангажирано с отхвърляне на прекалената намеса на държавата с всички произтичащи за свободата опасности.
Неолибералите считат, че държавата е неспособна да осигурява благоденствие на обществото и следователно са необходими строги ограничения върху нейните правомощия въобще и в частност в правото й за данъчно облагане. Хайек и Фридмън смятат, че една система на пропорционално, а не на прогресивно данъчно облагане е в по-голямо съзвучие с принципите на неолиберализма. Пропорционалният модел би предотвратил преразпределителното облагане, което би могло да навреди на икономическата ефективност. В областта на финансовата политика неолибералите подкрепят принципа на балансиран бюджет. В областта на паричната политика според тях лишаването на държавата от нейния монопол върху издаването на пари е по-добро средство за контрол на паричните дейности, отколкото контрол с изменящи се правила. Общата икономическа цел на всички неолиберали е онази форма на ограничено управление под върховенството на закона, при която основните икономически правомощия на държавата – правото да облага с данъци, да изразходва и да пуска в обращение пари, се подчиняват на правила, не по-малко строги, отколкото правилата, защитаващи основните свободи на индивида.
Най-разпространената сред неолибералите аргументация в полза на “минимум държава” се позовава на договорни съображения. По отношение на социалното подпомагане те застъпват аргумента, че социалното осигуряване на бедните би могло да бъде част от един рационален обществен договор. Изобщо в областта на социалната политика неолибералите са за институции, които ограничават свободата във възможно най-малка степен. Освен това те възлагат на либералната държава и на либералната политика създаването и прилагането на антимонополни закони и мерки за защита на потребителите, или иначе казано, създаване на икономически климат, благоприятстващ свободната инициатива. Фридрих фон Хайек посочва, че спонтанните процеси в обществото могат да са благотворни само на фона на правни институции, които сами са защитени от една принудителна власт и при които основните свободи са гарантирани за всички.
Въпреки че различните неолиберални концепции са изградени върху принципи като приоритет на частната собственост, ниски данъци, ограничена социална политика, стабилна парична маса, а обединяваща теза е ограничена намеса на държавата в икономиката и антирегулативизъм, то отделните неолиберални школи, които се обособяват, имат свои специфики. С най-съществен принос за развитието на неолибералнта икономическа мисъл са Лондонската, Фрайбургската и Чикагската школа, а Лондонската школа се оформя като теоретичния център на неолиберализма.

Фрайбургска школа

Основоположник на неолиберализма в Германия е Валтер Ойкен (1891 – 1950 ), професор по политическа икономия във Фрайбургския университет. Привържениците на неолиберализма естествено се обединяват около него и неолибералното учение, изразявано от тях, получава името “Фрайбургска школа”. Съмишленици на Валтер Ойкен са Л. Ерхард, А. Мюлер-Армак, В. Рьопке, А. Рюстов, Ф. Беном, Х. Гросман-Дертом. Те създават поредица от икономически теории, най-известна от които е теорията за “социалното пазарно стопанство”.
Икономическата основа на “социалното пазарно стопанство” според немските неолиберали е свободният пазар, основаващ се на свободна конкуренция, осигурявана чрез законодателните правомощия на държавата. Защитавайки свободната конкуренция, представителите на Фрайбургската школа се стремят да ограничат монополизацията на икономическия живот и да защитят малките и средните предприятия. От друга страна, те смятат, че свободната конкуренция не може да се осъществява автоматично и за нейното поддържане са необходими “регулиращи принципи”. Според Ойкен е необходимо съдействието на държавната власт, която с помощта на определени икономически лостове е длъжна да съхранява “социалното пазарно стопанство” и да създава благоприятен икономически климат и правила за неговото функциониране.

Лондонска школа

Носител на неолиберализма в Англия е Лондонската школа, наричана често “неоавстрийска”, тъй като представителите й възпроизвеждат идеи на Австрийската школа. Основоположник на Лондонската неолиберална школа е Фридрих Август фон Хайек (1899 г.), а други видни нейни представители са Карл Попър и Лайнъл Робинс.

В теоретичната система на Хайек основополагащо място заемат концепцията за икономическото развитие като стихиен процес, изключващ възможността за каквото и да било съзнателно управление и планиране на цялостния икономически живот, и схващането за икономическата свобода на индивидите като висша ценност. Според Хайек “спонтанният ред” (пазарната икономика) се създава по еволюционен път като несъзнателен резултат от съзнателните действия на хората, преследващи своите лични цели. За Хайек съществува механизъм, който води и направлява действията на много хора, движени от лични подбуди, към постигане на обща полза, въпреки че никой от тях не е ръководен от мисли за благото на обществото.

Хайек отхвърля преките форми на държавна намеса в икономиката, различните форми на протекционистична политика, като отговаряща на користните интереси на определени социални групи и слоеве (профсъюзи, фермери, бизнес). Държавата трябва да упражнява само административни функции, с които да следи да не се нарушава икономическата свобода на гражданите, т.е. да не се нарушават интересите на капитала и труда. Принципите на свободната конкуренция не допускат никакви обединения, които биха изменили закона за търсенето и предлагането. Поддържа се тезата, че монополните обединения не са закономерно явление, а се появяват, съществуват и се засилват благодарение на действията на държавната власт.

Чикагска неолиберална школа.

В края на 40-те години на миналия век в САЩ се появява неокласицизмът като едно от теченията на неолиберализма. Неолиберализмът в САЩ е представен най-ярко от чикагската група, чийто основател е Милтън Фридман, а нейни представители са Едуард Чембърлейн, Бенджамин Андерсън, Морис Копеланд. След разпадането на кейнсианската парадигма през 70-те години на XX век, идеите на Австрийската школа намират подкрепа от Людвиг фон Мизес, Мъри Ротбард, Израел Кризнър.

Монетаризмът е най-зрялата проява на неолиберализма (или неоконсерватизма, както е наричан още в САЩ) в Америка, придобиваща голямо влияние в края на 70-те и 80-те години на XX век. Основен негов представител и теоретик е Милтън Фридман. Стремежът на Фридман и на присъединилите се към него неолиберали е да се докаже несъстоятелността на кейнсианския модел, според който активната намеса на държавата е решаваща за стабилизирането на икономиката. Неолибералите отстояват становището за наличието на вътрешни сили за саморегулиране на икономиката. Те доказват влиянието на стабилизиращи фактори, които регулират икономическото равновесие, като подчертават основното значение на паричната система в този процес. Според някои монетаристи големите колебания в темповете на нарастване на паричната маса в обращение, породени от неправилната парична политика, провеждана от държавата, са причина за появата на инфлация, циклична безработица, кризи в платежния баланс и други негативни икономически явления.

Новата система, разработена от неолибералите в САЩ, предвижда свиване на контролните функции на държавните органи по отношение на икономическата дейност, ограничаване ролята на монополите и насърчаване на пазарната конкуренция, засилване на свободните, автоматично действащи пазарни стабилизатори и утвърждаване на първостепенната роля на инвестициите, спестяванията и потреблението.

Неолибералната вълна в световното икономическо развитие е свързана с обективния ход на развитие на страните до началото на 70-те години на миналия век. Неолибералите предприемат мощно настъпление срещу кейнсианските идеи и утвърждават неолиберализма като една от водещите концепции в съвременната икономическа мисъл. Той е теория на новото време, а неговите основни принципи са залегнали в основата на най-бързо развиващите се икономики през 80-те и 90-те години на XX век. Тези принципи са свободна конкуренция, пазарна икономика, държава, осигуряваща икономическа среда за нормално функциониране на пазарните механизми, и ограничено държавно управление под върховенството на закона. Традиционна тема и днес за неолибералите е темата за икономическата свобода, която трябва да бъде обезпечена в общество на правото и морала.

Материалът е подготвен от Евелина Стоянова

п.с. това далеч не е най-доброто като текст, което мога да ти предложа. само че останалите са на английски.

относно ценообразуването: виж произволен учебник в областта. има нелоша наскоро издадена на български политическа икономия на реймон бар/фредерик тьолон. по темата - трета част на първи том.