Статистически погледнато, не виждам причина, поради която процентът на задници сред пишещите да е по-нисък от процента на задници в която и да било друга сфера.

Като се заприказвахме за орнитология (няма връзка с темата ми под същото заглавие), а нали и публицистиката е литература, напоследък си чета ето тази В(б)олна птичка:

Срещу българите се води истинска война. Ако бомбардировките над Югославия или Ирак убиха няколко хиляди души, тихата битка срещу нацията ни взе десетки хиляди жеттви за 13 години преход. 3000 души на година са самоубийците от отчаяние и безнадеждност, 10000 умират от липса на медицинска помощ, над 1 милион българи избягаха от родината си след 1990 г в търсене на по-добър живот. Това е геноцид, извършван без оръжие. Геноцид, който прилагат върху народа ни наши и чужди гости. Национални предатели и външни българомразци експериментират на гърба на останалите в отечеството българи.
Резултатут днес е: най-ниски доходи в Европа, най-голяма безработица, няй-голяма разлика между 3% богати и 97% бедни.
Българофобията се познава отдалече. Тя има квадратната челюст на Сорос, озъбената усмивка на Петър Стоянов, месестия овал на Андрей Луканов и дрезгавия гласец на Яков Джераси.
Преди да я победим, трябва да я опознаем

и медитирам ли, медитирам върху проблематиката на психиатричната помощ в България.

Колко мъка има по тоя свят, Боже....

p.s.
A propos, най-бедната държава в Европа е Молдова.